Четирима кметове, един конкурс, десетки милиони – битката за „златния стандарт“ на Евровизия

Идеята за създаването на този глобален феномен възниква още през 50-те години на миналия век и принадлежи на швейцарския журналист и телевизионен директор Марсел Безансон. Неговата благородна концепция е била чрез общ европейски телевизионен музикален формат държавите на континента да се обединят културно след разрухата на Втората световна война. Проектът е реализиран от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), като първото издание се провежда през далечната 1956 г. в Лугано с участието на едва седем държави. Днес обаче „Евровизия“ е колосална телевизионна продукция, в която сценографията, режисурата, технологиите и логистиката често са също толкова важни, колкото и самите песни.

В историята на конкурса няколко издания се открояват като „златен стандарт“ за модерно шоу. Стокхолм 2016 г. промени изцяло визуалния език с динамичните си LED графики, а шведската обществена телевизия SVT се доказа като абсолютния еталон за прецизна режисура и безупречен ритъм. Ливърпул 2023 г. пък влезе в историята с гладката и емоционална реализация на BBC, която успешно вплете украинската тема, след като войната попречи на Украйна да приеме конкурса. От ултрамодерната сцена в Малмьо през 2024 г., през супер скъпото издание в Баку през 2012 г., до исторически събития като Копенхаген 2014, Дюселдорф 2011, Тел Авив 2019 и дори класиката в Париж от 1978 г. – летвата винаги е вдигната до небесата.

Организацията на подобно зрелище обаче струва десетки милиони евро. По оценки на специалисти едно модерно и конкурентно издание изисква между 20 и 40 милиона евро за сцена, сигурност и международно излъчване, а при амбиция за продукция от най-висок клас бюджетът може да скочи и до 70 милиона евро. Именно затова решението на българското Министерство на финансите да предвиди специално бюджетно перо за „Евровизия 2027“ се разглежда като първия официален знак, че държавата започва реална подготовка за едно от най-големите международни събития, организирани някога у нас.

Министърът на културата Евтим Милошев увери, че още тази седмица Министерският съвет ще задейства организацията, като обеща българското домакинство да бъде на нивото на австрийското. Големият въпрос обаче, който веднага разпали страстите по оста държава-общини, е кой български град ще извади късмета да приюти огромната продукция.

Генералният директор на БНТ Милена Милотинова обяви, че подготовката започва буквално от утре и посочи София като водещ център. Столичният кмет Васил Терзиев лично посрещна Дара на летището и с усмивка ѝ благодари, че е създала точно тази мащабна задача на общината, декларирайки пълна готовност. Останалите големи градове обаче изобщо нямат намерение да се дават без бой. Кметът на Бургас Димитър Николов веднага реагира в социалните мрежи, като заяви категоричните амбиции на Бургас за перфектно домакинство. Варна също извади тежката артилерия – кметът Благомир Коцев напомни за огромния туристически потенциал на морската столица и за 100-годишната международна традиция на фестивала „Варненско лято“. Междувременно, в ранните сутрешни часове, кметът на Пловдив Костадин Димитров е прозвънил лично министъра на културата, за да заяви най-официално, че намеренията на Пловдив под тепетата са изключително сериозни.

Предстои ни невиждано по мащаб предизвикателство. Дали ще гледаме „Евровизия 2027“ край морето, в Пловдив или в столицата – предстои да разберем след внимателно разглеждане на всички опции.

Едно е сигурно, Дара ни подари историческа победа, а сега е ред на България да покаже на света как се прави незабравимо шоу!