Държавите от Персийския залив променят облика на войната в Украйна

Разбирането, че усилията за посредничество вероятно са ръководени от Абу Даби, изненада онези, които работят по фалшивата презумпция, че държавите от Персийския залив и по-широкият Близък изток са просто зрители в продължаващия конфликт между великите сили.

Тези държави имат слабо влияние или интерес, а техните лидери не правят нищо лично - поне така предполагат мнозина.

В свят, в който Западът вижда Залива в най-добрия случай като страничен наблюдател, а в най-лошия като пешка в продължаващото съревнование между великите сили, не липсват коментари за това как войната ще се отрази на Близкия изток - било то чрез пренареждане на производството и цените на петрола, въздействието на недостига на зърно и други продукти и преориентирането на външната политика. Малко се оценява обаче как близкоизточните сили влияят на ключови конфликти и използват войната за собствените си национални цели.

Всъщност това не е първият случай, в който държава от Персийския залив играе ключова роля в настоящия конфликт. Изглежда малцина си спомнят, че през септември саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман (MBS) договори изключително необходимата размяна на пленници между Русия и Украйна, която доведе до освобождаването на 10 чуждестранни бойци, пленени от руските сили, включително граждани на Съединените щати и Обединеното кралство, които са се сражавали на украинска страна. Те не помнят и ключовата роля, която президентът Реджеп Тайип Ердоган изигра в тези преговори, както и освобождаването на така необходимото зърно от украинските пристанища.

Фактът, че тези усилия не получиха почти никакво внимание или признание на световната сцена, е отражение на нашето неразбиране както на региона, така и на неговото ръководство. Още по-лошото е, че западните правителства критикуват държавите от Персийския залив, по-специално за предполагаемата им липса на подкрепа за Украйна, като се позовават на първоначалния отказ на Абу Даби и Рияд да прекъснат връзките си с Москва, както и на въздържането на Обединените арабски емирства (ОАЕ) в началото на март 2022 г. от гласуване на първата резолюция на Съвета за сигурност на ООН относно войната в Украйна - ход, който имаше за цел да осигури руската подкрепа за по-късната резолюция на ООН, осъждаща бунтовниците хути в Йемен.

Първоначалните дипломатически маневри на държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) се извършваха в по-широкия контекст на стратегическите им интереси и не бива да се бъркат с недвусмислена подкрепа за Русия.

Дипломатическата хореография на държавите от Персийския залив отразява съзнателния избор да насърчават дългосрочните си икономически и други интереси в поддържането на връзки с Москва, както и със Запада - решение, което не се различава от това, взето от някои от съюзниците на САЩ в НАТО като Унгария и Турция. Дори САЩ постъпват деликатно с Русия по отношение на петрола и санкционирането на някои олигарси, които най-много подкрепят Путин, а държавите от Близкия изток вземат същото решение да поддържат ползотворни отношения с Китай, за да постигнат националните си цели. Като минимум техните цели ги позиционират и като потенциални полезни посредници между силите в конфликта.

Връзки с Москва

Други фактори подтикват държавите от Персийския залив да поддържат отношения с правителството на руския президент Владимир Путин. Най-важното е, че членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив смятат отношенията си с Москва за необходими, за да се борят с бързо задълбочаващото се руско-иранско партньорство.

Тъй като сътрудничеството продължава да се разширява чрез прехвърляне на ирански безпилотни самолети - а вероятно и на други оръжия като ракети - на руските сили, държавите от Персийския залив се колебаят дали да прекъснат напълно връзките си с Путин от страх, че това може да премахне още една пречка пред това обезпокоително сътрудничество. Това е особено вярно на фона на съобщенията, че Москва може би планира да изпрати на Техеран изтребители Су-35.

Освен това Саудитска Арабия и ОАЕ внимателно следят позициите си спрямо Русия, опасявайки се от отражение върху петролния пазар. Както Саудитска Арабия, така и ОАЕ смятат, че поддържането на отношенията с Москва е необходимо за координиране на производството на нефт, както и за запазване на единството в рамките на ОПЕК+.

Подкрепата на Русия е неразделна част от поддържането на желаното от тях ниво на производство на петрол и цена за барел, което е от решаващо значение за техните финансови и търговски интереси. В продължение на много години саудитците се стремяха към енергийно сътрудничество с Русия и Рияд няма намерение да изоставя партньорството си с Москва чрез ОПЕК+, като се има предвид колко важен остава петролът за икономиката на кралството.

Необичайната дипломация на Ердоган

Позиционирането като посредници в Украйна позволява на държавите от Персийския залив да работят и по друг национален приоритет - да оспорят позицията на Ердоган, възприеман като решаващ преговарящ в конфликта.

След руското нахлуване през февруари Турция работи усилено да се превърне в незаменим фактор във войната в Украйна, като помогна за спасяването на сделката за износ на зърно, след като Русия внезапно се оттегли от споразумението, и многократно бе домакин на преговори между Москва и Киев в Истанбул и Анталия.

Извън дипломатическата сфера Ердоган се ангажира с изключителен дипломатически хватки, като продължи да се ангажира по същество с Путин, докато доставяше на Украйна оръжия като популярните си безпилотни самолети Bayraktar TB2, бронетранспортьори Kirpi и бронежилетки.

Въпреки сближаването на Рияд и Абу Даби с Турция, експанзионистичната външнополитическа програма на Анкара продължава да буди безпокойство в тези столици от Персийския залив.

И все пак, когато става въпрос за усилия да се противодейства на дипломатическото влияние на Турция спрямо руснаците и украинците, предизвикателство за Саудитска Арабия и ОАЕ е, че Рияд и Абу Даби не разполагат с голяма част от лостовете за влияние върху Москва, които Анкара притежава по отношение на Черно море, както и турско-украинското военно сътрудничество.

Анализ на Емили Пшиборовски, в. „Сабах”, цитиран от БГНЕС