Демографският срив: Как Източна Европа изчезва бавно

Полският хотелиер Владислав Гроховски дори организира символични тържества за клиенти, които могат да докажат, че девет месеца преди раждането на детето си са нощували в негов хотел – жест, който не е маркетингова акция, а знак за тревога от демографските тенденции в страната.

По данни на Евростат полските жени раждат средно по 1,2 деца – едно от най-ниските нива в Европейския съюз. По-лоши показатели имат само Литва и Испания. В Унгария, Румъния и Турция коефициентът е около 1,5 деца на жена – над средното за ЕС (1,38), но далеч под необходимите 2,1 за естествено възпроизводство на населението.

Демографският спад вече се превръща в статистически факт. През тази година за първи път от 1952 г. населението на Унгария падна под 9,5 милиона души. В Румъния прогнозите сочат, че при запазване на сегашните тенденции страната може да загуби между 10 и 25 процента от населението си до 2080 г.

Застаряването на населението има директен икономически ефект. Според Беата Яворчик от Европейската банка за възстановяване и развитие всяка година то намалява икономическия растеж с около 0,4 процентни пункта. Най-силно засегнати са държавите от Източна и Югоизточна Европа, като тенденцията ще се запази поне до 2050 г.

Проблемът за региона е, че страните остаряват по-бързо, отколкото забогатяват. Средната възраст на населението в Полша, Чехия, Унгария и Румъния вече се доближава до тази в Западна Европа, докато доходите остават значително по-ниски. „Тези държави остаряват, преди да забогатеят“, обобщава Яворчик.

Кризата се задълбочава и от мащабната емиграция. Държави като Босна и Херцеговина, Грузия и Молдова са загубили около 30 процента от населението си от началото на 90-те години, като напускат предимно млади и квалифицирани хора.

Това създава допълнителен натиск върху публичните финанси – по-малко работещи издържат все повече пенсионери, а недостигът на работна ръка увеличава заплатите и инфлационния риск.

Според ФАЦ демографията не е съдба, но изисква смели политики – по-активно включване на жените и възрастните хора на пазара на труда, целенасочена имиграция и повишаване на производителността. Проблемът обаче се усложнява от още един фактор – застаряването на политическите елити.

„Застаряването на лидерите може да се окаже по-голям проблем от застаряването на населението“, отбелязва Яворчик, тъй като то намалява готовността за реформи в пенсионните системи, пазара на труда и миграционната политика. Без подобни промени демографската криза рискува да се превърне в дългосрочна спирачка за развитието на Източна Европа.