Депутатите изслушват шефовете на службите. Приеха промените в църквата и осигуриха пенсиите /видео/

В началото на днешния парламентарен ден народният представител от "Възраждане" Веселин Вешев доброволно предоставя своя депутатски имунитет. Решението му бе официално съобщено от Наталия Киселова.

Парламентът ще обсъди след това на първо четене в пленарната зала Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на държавния бюджет и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година. 

Законопроектът, внесен от служебния кабинет, е трета точка в дневния ред. С него се урежда събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Законопроектът включва текст, според който, когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджетни средства приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер. 

След това парламентът ще обсъди на първо четене три законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията. С предложените промени се цели да се уреди невъзможността за регистрация на повече от една църква, която съдържа в наименованието си „православна“. 

Главчев поиска да се допусне в залата и Директорът на дирекция "Вероизповедания“ към МС. Искането се уважи. Георги Кръстев беше допуснат в залата, за да може да вземе участие и отношение в препитването на служебния премиер.

"Ще говорим за решение на независимия български съд и е трудно изпълнителната власт да взима отношение за друга власт, но същевременно става въпрос за Българската православна църква, която също е независима, но има особено място в Конституцията и в Закона за вероизповеданията", това заяви премиерът Димитър Главчев в началото на изслушването пред депутатите в парламента по повод делото по вписване на Българската старостилна църква и предприетите мерки от страна на държавата и правителството за защита на държавния и обществен интерес.

Министър-председателят започна с хронологията на събитията, като обясни пред депутатите, че те са около 10 страници и могат да го прекъснат по всяко време, ако имат въпроси.

"Т.нар. Българска православна старостилна църква има дейност у нас повече от 30 години. Води началото си от 1993 година, когато в София е открит първият молитвен дом на старостилците - параклисът "Свети Спас" и в Гърция под името "Триадицки епископ Фотий". Постепенно Българската православна старостилна църква разширява дейността си и открива енории в Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Габрово, Плевен Сандански и др. Енориашите са около 2000-3000. От 1993 г., обаче, с появата на епископ възниква нова, паралелна, църковна общност, която независимо от ограничените си мащаби дублира нейния духовен живот и структури на Българската православна църква", посочи Главчев. 

Той обясни, че първият опит за регистрация на Българската старостилна църква към Софийски градски съд датира от 2011 г. По думите му ролята на изпълнителната власт в това производство се свежда до предоставяне на експертно становище до дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет, ако такова бъде поискано от Регистърния съд и през февруари 2012 г. има отрицателно становище. В периода 2011-2013 г. съдът на три инстанции отказва вписване на старостилната църква.

"Следващ етап е сезиране на Европейския съд по правата на човека на 28 август 2013 г. след отказа за регистрация с оплакване за нарушение по чл. 9, който е за свобода на мисълта и релгията във връзка с чл. 11 и чл. 13 и 14 от Конвенцията за правата на човека. На българската страна е пратена на септември 2017 г. В становището на българското правителство тогава е, че жалбата преставлява злоупотреба с правото на жалбата, тъй като от правна страна църквата жалбоподател не покрива критериите по Закона за вероизповеданията", уточни премиерът Главчев. Повече - четете тук.

Депутатите още обсъждат на първо четене три законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията – на парламентарната група на "Възраждане“, на ГЕРБ-СДС и на "БСП-Обединена левица“. С предложените промени се цели да се уреди невъзможността за регистрация на повече от една църква, която съдържа в наименованието си "православна“. 

Повод за промените е решение от 16 декември м.г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“. 

Правната комисия в парламента прие в началото на седмицата на първо четене предложенията за изменения в закона.

С голямо мнозинство днес парламентът гласува на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията.

Депутатите приеха на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията – на ГЕРБ-СДС, на "Възраждане" и на "БСП-Обединена левица", с които се утвърждава, че Българската православна църква е единственият представител на източното православие в България. Повече - четете тук.

Единодушно с 207 гласа "за" парламентът прие на първо четене Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на държавния бюджет и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година.

С този закон на практика се удължава действието на бюджета от миналата година, защото парламентът и държавата започнаха новата година без приета план сметка. С него се гарантират плащанията - а именно пенсиите и социалните помощи и заплатите в публичния сектор. Повече - четете тук.

Парламентът удължи работното си време до изчерпване на точката от дневния ред, която се отнася до изслушването на ръководителите на разузнавателните служби.

Премина се и кум изслушване на Пламен Тончев - председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, Венелин Венев - директор на Служба „Военно разузнаване“ и Антоан Гечев - председател на Държавна агенция „Разузнаване“ за мерките, които предприема правителството за гарантиране на сигурността във връзка с процесите в Близкия Изток и по-конкретно в Сирия.

Депутатите питат налична ли е актуална достоверна информация и вземат ли се мерки за евентуални бъдещи бежански вълни от Сирия, ивицата Газа, Афганистан и други центрове на нестабилност.