Реклама / Ads

38| 6430 |18.02.2021 НОВИНИ

За Дякона, в края на деня на обесването, когато НСО откарва политиците на вечеря

.
Отива си 19 февруари - денят, в който политиците демонстрират арогантно своето лицемерие. Апостола казал това, казал онова, а те все подир неговите съвети вървели. И република направили чиста и свята, както той заръчал. Те я направили, разбирате ли? Днес го споменават цял ден, а след формалното почитане, колкото да ги отразят камерите и микрофоните, мерцедесите на НСО ще ги откарат на важни вечери, където ще редят депутатски листи и ще сключват мръсни сделки за идващите избори...

Само ден преди тази дата Онзи, дето се крие като нелегален, раздаваше народни пари на попове и ходжи, та да кажат на вярващите християни и мюсюлмани да гласуват за него и партията му на изборите. За това ги дава, не за друго. И вярва, че благодарностите им са искрени… Отпреди него те са се научили на двуличие и как да се кланят, когато получават. Отвратително. В навечерието на деня, когато Дякона е увиснал на бесилото!

Някои наистина не знаят що е срам!

 

По-добре да си спомним какво е написал Дядо Вазов в „Епопея на забравените“:

Миралай Тефик бей, по ориенталски мъдър, усещал накъде върви съдебният процес, но и виждал как достойно, по мъжки се държи подсъдимият. И сърцето му се изпълвало с уважение към него. В тези мигове на тежък двубой той забравял, че с българина са непримирими врагове и усещал, че иска да му помогне. След всеки разпит миралаят разбирал, че Левски е готов да приеме смъртта и няма за нищо на света нито да се откупи, нито да се предаде. Затова, признавайки собственото си поражение, възкликнал пред своя помощник Орхан бей: "И аз, ако не бях турчин и ако не бях миралай, щях да тръгна след този човек!" 

Уплашен, Орхан бей го прекъснал: "Луд ли си, Тефик бей? Дирите на този човек свършват до бесилото!" 

Тогава миралаят изрекъл пророчески думи: "Не - започват от бесилото! Ние с тебе живеем, за да умрем, а този мъж умира, за да живее!"

 

***                                      

 

По стечение на обстоятелствата народната певица Петкана Хъшова от софийското село Лозен станла свидетел на обесването на Левски. Нейният разказ е записан от фолклористката и музиковедка Райна Костенцева и отпечатан в нейната книга "Моят роден край София". Тя е дъщеря на възрожденския книжар Михаил Костенцев - съратник на Левски. Завършила е музикалното си образование в Женева и станала професор. Владеела три езика. Общувала е с Яворов, Гео Милев, Пенчо Славейков и други ерудити от онова време. 

През 1943 г. тя записва разговора си с баба Петкана, която тогава вече е 90-годишна, но била с ясно съзнание и бистър ум. Като момиче Петкана била красива, природно интелигентна. Препоръчана била за слугиня на турски големец. Станала бавачка на двамата му сина - 5- и 6-годишни. През 1873 г. била на 20 години. В деня на екзекуцията на Левски беят поръчал на бавачката Петкана да се пременят тя и децата с нови дрехи и да отидат да гледат как "ще бесят гяурина Васил Левски, дето искал да свали султана и той да стане цар на гяурите". Всички се запътили към бесилката, където се бил събрал много народ. Петкана с децата на бея настанили най-отпред, при турските първенци, та да гледат и чуват добре. 

Пред изповедника си отец Тодор Васил Левски казал: "В младините си бях йеродякон Игнатий. Напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която... дано..."  

Сълза се отронила от очите му и той помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий. 

Пред самото бесило Васил Левски се изправил и тихо запял турска песен. Тази песен останала в главата на Петкана и тя казала, че ще я носи и в гроба си. И запяла отново песента. Райна Костенцева се усъмнила, но бабата казала, че вижда случката като ден днешен. В песента се казвало на славея да не пее повече, да не го буди, защото няма за къде вече да бърза. 

 

В превод на български песента звучала така: 

 

Сега почувствах сърцето си, 

черни кърви капят.

Не пей, славейо, имам време.

Нямам майка, баща,

не пей, славейо, 

спри, имам време...

 

Васил Иванов Кунчев е най-високата мярка за устрем към свободата, доброта, моралност и етичност в нашата история. Единствената разлика между Дякона и Христос е тази, че гробът господен е известен, а гробът на Дякона още го търсим...

 

Фрог нюз

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 15| 3879 |15.02.2021 Накрая всички ще се ваксинираме, за да си показваме имунизационните паспорти на летището . 6| 2652 |12.02.2021 Още в края на 2020 г. у нас е влязъл британския вариант на COVID-19 . 0| 2434 |04.02.2021 Необичайно топло за февруари. Денят започва с мъгли, но ни чака слънце . 11| 2498 |01.02.2021 До края на февруари създават електронен регистър за желаещите ваксина

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ