Диян Стаматов за ФрогНюз: Увеличението на учителските заплати е енигма. Само управляващите могат да я разгадаят

"Най-значимото, от което има изключително бърза необходимост за средното ни образование, това е промяната на учебното съдържание и учебните програми. Една промяна, която трябваше отдавна да бъде реализирана, но не е. Накратко преведено това означава да се съкрати почти с една, до две трети, учебното съдържание, което се предлага в момента на учениците. За да се случи обаче, наистина има нужда от много стабилен национален дебат, в съчетание със сериозно политическо, но и лидерско управление на образованието въобще".

Това заяви пред ФрогНюз Диян Стаматов - директор на 119-то училище в София, бивш заместник образователен министър и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета.

Вижте и цялото интервю:

Г-н Стаматов, пред какви предизвикателства са изправени директорите на училища и на детски градини по отношение на изпълнението на решението на Министерски съвет за промяна на МРЗ от 1.01.2025 г. Вие алармирате, че в детските градини, както и в малките училища средствата за януари няма да позволят изплащането на новите МРЗ.

Решението на Министерски съвет за промяна на минималната работна заплата беше нещо отдавна очаквано. И дотук нещата са изключително добри. Но те си останаха на това ниво. Защото това решение казва - всички хора трябва да получат минимална работна заплата, която е с 14% по-висока от миналогодишната. Но, за да бъде обезпечено това, държавата следва да има Закон за държавния бюджет или някакъв формат на удължаване на миналогодишния бюджет за 2024 г. За голямо съжаление, към настоящия момент такова нещо няма. А в Закона за държавния бюджет, който е с удължен срок 3 месеца, не е разписано наличието на подобен финансов ресурс.

И по този начин детските градини и училищата сме поставени пред ситуация, в която съвсем спокойно трябва да изпълним решението на Министерски съвет, но със средства, които са от нашите бюджети. Имайки предвид, че тазгодишните ни бюджети в настоящия момент ще са 1/12 от миналогодишния, това предполага, че за януари една малка част от детските градини и малките училища ще изпитват затруднения за изплащането на заплатите си. За февруари, това със сигурност ще бъде, според мен, за всички детски градини и за почти всички малки училища, като под "малки" имам предвид до 200 ученици. Причината за това е съвсем лесно обяснима. Когато идва финансов ресурс, който е 1/12 от миналата година, а има необходимост да се увеличи възнаграждението почти на 60% (колкото е непедагогическия персонал) на детските градини, то този финансов ресурс няма откъде да дойде.

Аз съм сигурен, че всички колеги директори и на училища, и на детски градини ще направят необходимото, за да се увеличи минималната работна заплата. Ще я изплатят за януари, но това ще доведе до невъзможност същото да се случи през февруари, а е възможно и някъде да не могат да се заплатят отделните издръжки на детските градини и училищата под формата на електричество, вода или гориво. Изобщо не може да се говори за плащане на някакви ремонтни дейности, дори на аварии, което е доста опасно и рисково.

Как гледате на възможността за увеличение на учителските заплати през 2025 г.?

Към настоящия момент това остава да виси като сериозна въпросителна. Защото, и в двата нормативни документа, за които вече споменах - Закона за държавния бюджет за 2025 г. и Удължителния закон за бюджет 2024 г. - няма предвидени средства за увеличение на възнагражденията. Въпреки че имаше предварително анонс за повишаване на възнагражденията с 14.5% на педагогическия персонал, това за да се случи, трябва да има ефективно работещо Народно събрание, с необходимите му административни комисии, с бюджет, който да е приет и пр. И към настоящия момент това продължава да бъде една енигма, която само хората, които управляват страната ни, биха могли да разгадаят, развържат и реализират.

Как липсата на стабилно управление влияе на актуалното състояние на образователната ни система?

Изключително сериозно влияе. Въпреки че образованието не е политически ангажирано, когато няма национално отговорно стабилно политическо управление вече две години, това без съмнение води до невъзможност да бъдат реализирани устойчиви и предвидими реформи. Всички неща, които се правят като промени в системата на училищното и предучилищното образование са малки стъпчици и те не могат да бъдат категоризирани като реформа. Това до голяма степен води до по-значително влошаване на качеството на образованието и понижаване на цялостната му нормална ефективност изобщо. Има нужда от много стабилни, устойчиви и сериозни реформи, които, за да се случат, наистина е необходимо едно дългомандатно управление.

Какви са предизвикателствата пред образователната система през 2025 г.?

Според мен те са няколко. Най-значимото, от което има изключително бърза необходимост за средното ни образование, това е промяната на учебното съдържание и учебните програми. Една промяна, която трябваше отдавна да бъде реализирана, но не е. За да се случи, отново е необходимо сериозно и устойчиво политическо решение и управление. Което накратко преведено означава според мен да се съкрати почти с една, до две трети, учебното съдържание, което се предлага в момента на учениците. За да се случи това обаче, наистина има нужда от много стабилен национален дебат, в съчетание със сериозно политическо, но и лидерско управление на образованието въобще.

Второто нещо, което е изключително необходимо да се направи, е свързано със стъпката по отношение на промяна в системата за оценяване, която в момента изглежда доста остаряла. Имаме нужда от система на оценяване, която да отразява по-гъвкаво начина, по който учениците биват изпитвани. В пряка връзка е и с промяната или надграждането на националните външни оценявания, държавните зрелостни изпити, които имат един доста ретрограден начин на представяне.

И ако трябва да степенувам, на трето място това е системата за стимулиране, но и за санкциониране на учениците. Защото, в настоящия си вид, тази система демонстрира едно много голямо усещане за безнаказаност в голяма част от учениците, особено тези в тийнейджърска възраст между 5-и и 9-и клас. Това усещане е много голямо. И то е в резултат на липса на адекватни, бързи и нормални училищни санкции за поведенческото състояние на отделни ученици.

На какво според Вас се дължи липсата на такива санкции?

Основната причина идва от факта, че училищните ръководства и педагогическите колективи почти са поставени пред една невъзможност да прилагат сегашните санкции заради много голямата административна тежест, с която те са свързани. За да бъде наложена една ефективна санкция на ученик, трябва да бъдат проведени поредица от срещи и разговори, които да бъдат документирани в писмен формат, изпратени писма до различни институции, събрани доказателства, които са почти като в съдебната зала.

Това нещо създава една толкова сериозна административна тежест, че накрая, докато се осъществи самото санкциониране, понякога минават между един и два месеца. Т.е. през цялото това време ученикът, колкото и да е плах, тих и не до такава степен палав, вече е свършил още една голяма дузина дребни нарушения, което всъщност надгражда усещането за ненаказуемост. Всяка една дребна санкция, всяко едно дребно провинение на ученика, ако не бъдат осъществени веднага, то няма своята логика това да бъде реализирано след месец или два. Ние сме свидетели, когато подобни санкции се очаква да бъдат приложени за сериозни агресивни поведенчески реакции, но отново за да бъдат те ефективно реализирани, ако спазваме цялата процедура, действително ще трябват почти 40 дни.

Трябва ли според Вас да бъде увеличавана продължителността на учебната година?

За мен казусът, свързан с продължителността на учебната година, винаги възниква когато няма какво друго управляващите средното образование да говорят. И по този начин те маскират някаква своеобразна дебатна дейност. В момента нашата образователна система е устойчива и тя е доказала, че започва на 15-и септември. Това е празник за цялата страна. Приключването за отделните етапи е различно, но според мен цялата тази продължителност на учебната година е напълно достатъчна, ако разбира се, смело бъде направена промяна с учебното съдържание, което да бъде осъвременено, редактирано и да отговаря на цялата тази продължителност на учебната година. А не както през последните години във всеки един от новите учебници да се добавя ново учебно съдържание и накрая да се очаква, че всичкото това ще се изучи от учениците за същото това учебно време. Пътят е друг - намаляване на учебното съдържание за същото това учебно време.

Интервю на Георги Камарашев