Вече съм на 72 години. Почнах за чувствам умора. Взех това решение в края на август. Беше 43 градуса. Отидох на инспекция на едни разкопки на един хълм в края на бургаската низина. Там започва „Странджа”. Излязох от колата, в която имаше климатик, и получих нещо като топлинен удар. Зави ми се свят, за малко да припадна. Колегата се уплаши много. Бургаският директор вика: Е, хубава работа, сега да умреш на моите разкопки?! Влязох в болница за няколко дни. Казах си: Хайде, стига толкова. Като боксьор, който е на върха, трябва да слезе от ринга. Така и аз. А не да обикалям като някои наши футболисти китайски и други отбори за някои жълти стотинки. Или да остане на ринга и да го съдере от бой някой младок. Трябва да сляза, когато съм на върха, уточни той.

Божидар Димитров сподели, че е работа на министерството да посочи наследника му. Казах им само принципно, че е хубаво да бъде човек от музея. Трябва да го познава, защото е сложна структура. Ако дойде човек отвън, ще провали и себе си и музея. Ще давам съвети, стига да поискат. Знанията ми не намаляват от това, че не съм директор. Даже ще имам повече време за четене и са писане. Ще бъда по-свободен за политически изказвания. Пише ми се за средновековната история, призна историкът.