Реклама / Ads
6| 4443 |01.06.2024 НОВИНИ

От днес 2/3 от родната къща на Димитър Талев в Прилеп е българска, фондация на Манол Пейков я купи

.
Източник: БГНЕС
От днес две-трети от родната къща на Димитър Талев в Прилеп са българска собственост. Това съобщи Манол Пейков във Facebook. По-точно собственост са на регистрираната в обществена полза фондация "Манол Пейков и приятели" – благодарение на 1374 дарители, които повярваха в каузата.
 

Ето и цялата публикация на Пейков:

 

От днес две-трети от родната къща на Димитър Талев в Прилеп (частта, към която поех личен ангажимент преди година, два месеца и два дни) са българска собственост.







По-точно – собственост са на регистрираната в обществена полза фондация "Манол Пейков и приятели" – благодарение на 1374-мата дарители, които повярваха в каузата и в моята способност (и годност) да я осъществя, и през последната година преведоха по сметките на фондацията 215,797 лева и 58 стотинки.


* * *
А сега – малко по-подробно.


Когато миналия петък до мен стигна неприятната новина, че част от покрива на Талевата къща е рухнала, току-що (след поредното многомесечно чакане) бях получил оценка от прилепска община за дължимия данък – който задължително трябваше да бъде преведен, преди да се купи къщата.
Уви, документът беше с досадна печатна грешка, която го правеше неизползваем. И макар адвокатът на Снежана (довчерашната собственичка на къщата) да ме увери, че проблемът ще бъде решен незабавно, реших, че не мога – пък и нямам право – да чакам повече.


В неделя звъннах на Чило (Чило Попов, бел. ред.)– на когото имам пълно доверие и с когото сме добре стиковани още от времето, когато купувахме генератори за Украйна – и го попитах готов ли е да тръгне с мен. Той се съгласи без никакви уговорки.


Условихме са тръгнем рано сутринта във вторник и да останем толкова, колкото е необходимо, за да приключим сделката. Така и направихме.





Ето някои от нещата, които ни се случиха от тогава:


- Наложи ни се да прережем катинара на къщата с огромен резач, взет назаем от местна железария – след като нито един от двата ключа, дадени ни от стопанката, не сработи. (После сложихме на негово място чисто нов, разбира се.);


- Успяхме да проникнем (Чило, не аз) в подпокривното пространство през една от капандурите и да установим, че покривът е рухнал вследствие на естествено стареене, а не на злонамерен акт – а дупките в стената (и в пода на приземния етаж, която не се вижда на снимката), са плод не на някакъв саботаж, а на иманярски попълзновения (по различно време са разбити и претърсени и трите камини на къщата, в която никой не живее повече от десетилетие);


- Наехме си хотел за два дни, които след това удължихме на три, а накрая – на четири (а вероятно щяхме да останем и повече, ако не беше дошъл уикендът и не бяхме форсирали нещата до дупка, за да приключим сделката);


- В типичен за себе си стил, Чило адски се раздразни от увисналата пластмасова тръба в двора, от която в основите на къщата течеше вода. В още по-типичен за себе си стил той купи от водопроводния магазин специална тапа със силиконово уплътнение, след което извади от багажника на колата солиден набор от инструменти и внимателно и методично спря теча;


- Посетихме прилепското данъчно управление и саморъчно заплатихме дължимите данъци (новият документ наистина беше готов!), а сетне си взехме обратно подпечатаните документи, необходими за нотариалната сделка;


- Отидохме до кадастъра и поръчахме всички необходими скици, свързани с имота (оказа се, че са цели 10 – и се наложи да чакаме до следващия ден, защото беше невъзможно да се извадят всичките в рамките на деня);


- Издирихме специалисти по геодезия, които да дойдат (дойдоха!) и да замерят целият имот, парцел по парцел и етаж по етаж (замериха го!) – а сетне да сравнят замерванията си със скиците от кадастъра и да потвърдят верността им (сравниха ги и потвърдиха);







- Изпихме десетки кафета (надявам се няма нужда да споменавам, че всички разходи по престоя са си от нашия джоб, не на сметка на фондацията) и проведохме десетки разговори на най-различни теми с най-разнообразни хора – и в частност с адвоката на Снежана, който беше неотлъчно до нас и ни консултираше и съдействаше за всичко – данъчни документи, преводи, легализации, връзки с всевъзможни експерти, съвети от най-различен характер;


- Подписахме (аз и Снежана) договор за покупко-продажба, въз основа на който да имам основание да преведа парите, след което да бъде нотариално заверен;


- Занесохме договора при нотариус, за да го подготви за заверка. Там научихме, че сделката не може да бъде осъществена без 1) ново актуално състояние на фондацията с м о к ъ р печат и 2) удостоверение с м о к ъ р печат от моята банка в България, че ц я л а т а сума е надлежно преведена;


- След като от България ни казаха, че най-кратката доставка от Пловдив до Прилеп (с DHL) отнема 48 часа (което щеше да отложи нещата за другата седмица, а ние не можехме и не искахме да си го позволим), намерихме човек (благодаря, Ангеле!), който да докара документите от Пловдив до границата късно вечерта, а ние с Чило отидохме да го посрещнем (три часа от Прилеп до границата и още четири обратно от границата до Битоля, където бяхме отседнали);


- Вечеряхме с млад и симпатичен местен издател, който се зарадва на инициативата ни и сподели мнението, че основната причина за "търканията" и "липсата на достатъчна близост" между двата народа е, че те просто не се познават достатъчно (с което му мнение няма как да не се съглася);


- Установихме (изцяло по емпиричен път!), че многообразието от традиционни тестени изделия в местните пекарни в Прилеп и Битоля е много по-голямо от това в България, а качеството – значително по-добро;


- Вечеряхме с българския консул в Битоля и човек от неговия екип (това – преди изявлението на Главчев!), които изказаха подкрепата си за нашето начинание и готовността си да съдействат със съвети, административна и чисто физическа помощ – в рамките на възможностите и правомощията си, разбира се;


- След внезапната пиар-акция на правителството на Главчев ("Държавата ще я купи-и-и-и-и!"), която ни хвана няколко часа преди финализирането на сделката, ми се наложи да водя дълги и напоителни разговори с поне ч е т и р и национални медии, в които да им обясня защо точно в този момент е крайно н е у м е с т н о да давам становище за думите на премиера и да разказвам от първа ръка за случващото се на терен (слава богу, в с и ч к и до един ме разбраха и влязоха в положение – затова и най-вероятно не сте чули нищо за нас и нашите усилия по която и да е медия);







- Разговаряхме (неформално) с няколко строителни бригади, с цел да сондираме дали притежават необходимите умения и опит, за да ремонтират подобна сграда (и дали имат интерес да се захванат с нещо подобно);


- Преди да отидем при нотариуса за финално "солемнизиране" на сделката (както го наричат тук), намерихме време да се срещнем и с проектантско бюро, с което да обсъдим надълго и нашироко какви са следващите стъпки, които трябва да се предприемат за 1) спасяване и 2) възстановяване на сградата;


- Запознахме се (почти по случайност!) с Мите, брат на Снежана и приятел от детинство на нейния адвокат, който е женен за българка (от Плевен), живее от трийсет години в Щатите и си е тук само за десетина дни; който композира, свири на китара и пее; на когото пуснах няколко свои песни, а той ги изслуша с нескрито любопитство; и с когото, освен общи интереси, открихме (боже, колко малък е светът!) и общи п о з н а т и – не къде да е, а в Детройт, Мичиган – на броени километри от собствения му дом;


- Наехме местен адвокат, който 1) да ни представлява пред властите при нужда, 2) да започне преговори със собствениците на останалата 1/3 от къщата, за да установи дали и при какви условия са склонни да се разделят с нея, и 3) да регистрира клон на фондацията в Прилеп с адрес "Пере Темелкоски" 4 (който е и адресът на родната къща на Димитър Талев);

 

- "Само аз вярвах в теб от началото до края", рече ми Снежана на раздяла, след като се похвали, че кръвното й най-сетне е спаднало и докато ми подаваше торбичка с дребни армагани в знак на благодарност. Успокоих я, че далеч не е само тя – просто малцината хейтъри като правило са далеч по-гласовити от многобройните поддръжници;


- Навсякъде, във в с я к а институция или заведение, както и при случайните ни срещи на улицата, хората ни посрещаха с усмивки, с и м п а т и я и готовност (не само на теория, но и на практика) да ни съдействат. Във всичките си десетки формални и неформални разговори не срещнахме н и т о едно подозрително или намръщено (па камо ли враждебно!) лице.


* * *


Какво предстои:


1) Авариен ремонт на покрива с цел подсушаване и обезопасяване. Срок: до няколко седмици. (Вече са предприети действия за издаване на разрешително за въпросния ремонт.)







2) Подготвяне на план и екип за реконструкция и възстановяване с експерти и строители от България и Македония. Срок: няколко месеца, може би година.


3) Влизане в преговори със собствениците на останалата 1/3 от къщата с цел нейното придобиване (което, освен всичко останало, ще ни развърже ръцете за мащабна, детайлна и внимателна реставрация). Срок: безсрочно.


4) Назначаване на човек с постоянен ангажимент, който да поддържа и стопанисва къщата, да посреща хора и да организира събития. Срок: дългосрочно (начало: след приключване на ремонта).


* * *


Няколко заключителни думи.


Бих искал да се извиня


- на всички вас, които не спряхте да ме подкрепяте – задето не успях да се справя по-бързо;


- на тези, които (със сигурност) са се дразнили от липсата на вести по казуса месеци наред – просто (предвид очевидната деликатност на темата) ситуацията беше такава, че всеки разказан сюжет и всяка изпусната дума относно многобройните перипетии и меандри, през които минах през това време, рискуваха да злепоставят някого или наранят чувствата му и/или да раздразнят и възпалят другиго;


- на онези, дето ще кажат: пак го нагласи така, че да си направиш предизборна реклама. (Тъжната истина е, че връзка и м а, но не нарочна, а напълно логична и естествена – ангажиментите ми в парламента не позволяваха да дойда на място и да прекарам известно време, да се срещна с хората, да ги спечеля; ако го бях сторил по-рано, може би щях – поне в известна степен – да ускоря процеса. Слава богу, Чило вече е въвлечен в темата не по-малко от мен – и при всякакви мои бъдещи ангажираности ще може да ме "замества" и телом, и духом.);


- на пиарите на г-н Главчев – задето му "отмъкнах" няколкоминутната слава. (Всъщност истински се радвам, че държавата – поне на думи – най-накрая обърна подобаващо внимание на този казус. И съм готов на драго сърце да си сътруднича с "нея", за да доведем нещата до успешен и подобаващ на името на Димитър Талев финал. Ала все си мисля, че ако някой н а и с т и н а имаше намерение да р а б о т и по този казус, все щеше да е намерил начин да се свърже с мен, за да си поговорим – както междувременно направиха половин дузина журналисти. Уви, никой не го стори – докато ние с Чило действахме, "държавата" само приказваше.);

 

- на водачите на партията с несполучливото име "Възраждане" – задето пак не им излезе куция номер. Знам, че умират от яд, задето един "безродник" върши повече патриотична работа от цялата им парламентарна група, барабар със секретарките и разсилния. И е наистина тъжно, че под смехотворната им тролска маска толкова лесно лъсват очевидната им подмолност, безидейност и безсилие. (И много бих искал да се обърна към немалкото техни свестни, но лековерни последователи – за да им кажа, че искрено се надявам полека-лека да започнат да се събуждат.)

 

Последно, но не на последно място:

 

Приятели не се печелят с големи приказки и (уж-патриотично) думкане на тъпани, още по-малко – с подозрителност, вербална агресия и покровителствено отношение. Печелят се със сърдечност, с разговор, усмивка, човечност и честност.


Елате в Битоля и Прилеп. Без значение какво сте чували по телевизора, хората тук (имам предвид нормалните хора на улицата, не политичарите по високите етажи) са добронамерени, открити и непосредствени, приятелски настроени, без каквито и да е предразсъдъци към България и българите. Хотелите са добри, храната е страхотна, гостоприемството е безупречно.







Още веднъж, за кой ли път: благодаря ви за доверието и подкрепата!


Ще ви държа в течение. Главното тепърва предстои.


П.П. Сумата за придобиване на къщата е 82,500 евро (като 2,500 са за плащане на местния данък). Към това следва да се прибавят адвокатски разходи (по разписка) за 1,050 евро, сиреч – общо 83,550 евро, или 163,410 лв.


Това означава, че от събраните от в а с средства остават още 52,388 лева, които ще ползваме (при пълна отчетност, разбира се) за предстоящите ремонти и (евентуални) придобивания на останалите дялове от къщата.


(Тези средства са достатъчни за сега, но в дългосрочен план за ремонта и [евентуалната] покупка на оставащия дял ще са нужни доста повече. Ще ви информираме надлежно за тези ни нужди, но ако – все пак! – бихте искали междувременно да подкрепите кампанията, напомням сметките на фондацията:


Фондация "Манол Пейков и приятели"
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
или PayPal: manolpeykov@yahoo.com
Основание: За къщата на Димитър Талев в Прилеп




Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 3| 2530 |01.06.2024 В деня на защита на децата - как да ги защитим от войната? Разкази от българското село Криничне, Украйна . 0| 2555 |01.06.2024 Новият албум "Фар и факла" на Cool Den идва с песни за хората и нещата от живота . 11| 16971 |01.06.2024 След баталните сцени снощи - БФС готви исторически санкции за ЦСКА . 1| 4102 |01.06.2024 За Белене, престъпленията на комунизма и последната жена, минала през тях и оцеляла

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads