Днес е Черешова задушница и ден на плешивите

В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" четем в Библията (Сир. 7:36). Благотворителен характер имат общите трапези, които вярващите правят на Задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панахида.
Според библейското предание на петдесетия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванадесетте Христови апостоли и Божията Майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли пред Пасха заедно с Христос. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.
Така се изпълнили думите на Йоан Кръстител, който говорел на хората: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън." (Матея 3:11). Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.  Съботният ден пред Петдесетница е в памет на всички починали православни християни. През тази година Черешова задушница се пада на 14 юни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.

След Възнесението на Господ входът на царството небесно-раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра.

В българската традиция този ден се тачи и като ден против градушки и болести. Нарича се
ЛИСО.
Според народните вярвания св.Лисей бил третият от четиримата братя градушкари и господар на черните градоносни обраци през лятото и снежни бури през зимата. Своята почит към светеца стопаните отдавали като не работели нищо през деня. Имало поверие, че този който наруши тази забрана, ще заболее от тежка болест - влисване, парализа.

В други селища  денят на св.Лисей празнуват срещу болестта лисо. От нея страдали само мъжете, които оставали гологлави и голобради. В някои села ги наричали келеши. Това не само било обидно за тях. То им създавало славата на хора, неудачници и без късмет в живота. За да бъдат предпазени от болестта, жените приготвяли кръгли обредни хлебчета,  които раздавали и палели свещи и кандила в памет на светеца. А мъжете събирали различни билки, които разпръсквали върху главите си. Къпели се река или извор, като влизали във водата от лявия бряг или страна. Изливали изворна вода през левия ръкав на палтатата си. Тези имитативни ритуали ергените изпълнявали с надеждата да им порасне дълга и буйна коса, гъста брада и хубави мустаци, като на другите мъже.

Черешова задушница

А някои празнуваха...

получаваха поздрави и мислеха за купони,получаваха подаръци и дори не знаеха за тях...
Други се женеха. Църквата преливаше от хора и оптимизъм.Красота и щастие в очите им имаше..Вричаха се във вярност, даваха обет, за който никой не знаеше ще издържи ли на времето.
Аз бях чуждата- външния човек станал свидетел на празника без да иска...
Това, което ме отведе в църквата беше един далечен мъж, който не можех да целуна....който беше рожденник и заслужаваше повече от sms.
Исках да го има оше дълго, да бъде здрав и да се радва на още много празници и някак спонтанно влязох да се помоля за него. Всички ме гледаха и свеща заигра в ръката ми...Успях все пак да я запаля и да я сложа Най-горе- там където й беше мястото...Гледах пламъка и се молих за здраве.Не можех да остана дълго. Погледите на непознатите ме опипваха и започна да ми става горещо и тясно в тази църква..Запалих оше една свещ за прошка и пет за мъртвите.
Замислих се.... Обичаме хората, които сме обичали, дори и след смъртта- любовта надживява хората, когато е истинска...
Излязох почти бягайки и почти разплакана...
А беше празник и младите се вричаха във вярност...

Ани Николова