Остро критичен доклад на Европейската сметна палата (ECA) в Люксембург установява, че целите на ЕС за 2030 г. са „недостижими“ заради липсата на напредък в добива, преработката и рециклирането на суровини в самия Съюз, пише The Guardian.

„Затова е жизненоважно ЕС да ускори усилията си и да намали уязвимостта си в тази област“, заяви Кейт Пентус-Розиманус, член на Сметната палата, отговарящ за одита.

Разрив между политическите обещания и реалността

Докладът разглежда способността на ЕС да постигне целта си 42,5% от енергията да бъде от възобновяеми източници до 2030 г. и разкрива дълбока пропаст между политическата реторика и реалните възможности.

В едно от най-тежките си заключения Сметната палата отбелязва, че минното дело и геоложките проучвания в ЕС са „слабо развити“, а дори когато бъдат открити нови находища, може да са необходими до 20 години, за да започне реален добив.

„Това прави какъвто и да е осезаем принос към целта за 2030 г. трудно въобразим“, се посочва в доклада.

Геополитически натиск и нови съюзи

Публикацията идва в момент, в който британският премиер Киър Стармър се договори за ускоряване на сътрудничеството с Япония в сферата на критичните суровини, по време на разговори в Токио с премиера Санае Такаичи.

Междувременно държавният секретар на САЩ Марко Рубио свика среща на около 20 държави във Вашингтон с цел координиране на диверсификацията на доставките на литий, никел, кобалт, мед и редкоземни елементи, използвани в соларни панели, вятърни турбини и батерии за електромобили.

Срещата се разглежда като опит за възстановяване на трансатлантическите отношения, разклатени след година на конфликти с администрацията на Доналд Тръмп, и за създаване на нови съюзи с цел намаляване на риска от зависимостта от Китай.

Дълбока зависимост от Китай и Русия

Карта на доставките показва силна зависимост от Изтока, най-вече от Китай и Русия. Москва доставя 29% от никела, използван в автомобилната и авиационната индустрия.

ЕС е силно зависим от Китай за 7 от 26-те анализирани критични суровини. Съюзът внася:

- 97% от магнезия си, използван в производството на водород;
- 71% от галия, използван в смартфони и сателитни комуникации;
- 31% от волфрама, използван в сондажната и минната индустрия.

При редкоземните елементи Китай контролира между 69% и 74% от шест ключови суровини, включително неодим и празеодим – необходими за постоянни магнити, използвани в автомобилни системи, домакински уреди и вятърни турбини.

Брюксел по-рано разкри, че от 20 000 тона постоянни магнити, използвани от европейската индустрия през 2024 г., 17 000 тона са били доставени от Китай.

Ограничени алтернативи и изоставащо рециклиране

Литият, ключов за батериите на електромобилите, идва основно от Чили, докато Турция доставя 99% от бора, използван в соларните панели, сочи докладът.

„Много стратегически проекти ще изпитат затруднения да осигурят доставки на критични суровини до 2030 г.“, предупреждава Сметната палата, като допълва, че ЕС може да попадне в „порочен кръг“.

„Без критични суровини няма енергиен преход, няма конкурентоспособност и няма стратегическа автономия. За съжаление в момента сме опасно зависими от малък брой държави извън ЕС“, заяви Пентус-Розиманус.

Индустриална политика или маргинализация

Докладът излиза на фона на предупреждение от еврокомисаря по промишлеността Стефан Сежурне, че Европа е „обречена да бъде просто площадка за конкурентите си“, ако не изгради „амбициозна, ефективна и прагматична индустриална политика“.

Сметната палата заключава, че усилията за диверсификация на вноса „все още не дават осезаеми резултати“. Партньорства със седем държави с лошо управление дори са довели до спад, а не до ръст на доставките между 2020 и 2024 г.

От 26-те основни критични суровини, 10 се внасят изцяло, а нито един от 17-те редкоземни елемента не се добива в ЕС. Рециклирането също изостава – в Съюза се рециклират едва 16 критични суровини.