Европейските лидери се събират. Tърсят единство за Украйна, климата и борбата с крайната десница

В продължение на един ден държавните и правителствените ръководители на 27-те страни членки ще обсъдят всичко – от войната в Украйна и растящите разходи за отбрана, през жилищната криза, зелената и цифровата трансформация, до миграцията, социалните мрежи, положението в Близкия изток и новите санкции срещу Русия. Целта е ясна: да се покаже, че традиционните партии могат да отговорят на страховете на избирателите и да ограничат възхода на популизма, без да отстъпват от либералните ценности, които лежат в основата на европейския проект.

Една от най-спорните точки в дневния ред е съдбата на замразените руски активи, от които Европейската комисия предлага да се използват 140 милиарда евро за заем в подкрепа на Украйна. Белгия обаче продължава да блокира решението, тъй като средствата са депозирани в базирана в Брюксел финансова институция. Премиерът Барт де Вевер изрази сериозни резерви и настоя решението да бъде взето едва след днешните обсъждания. Както коментира високопоставен представител на ЕС пред Politico, „дяволът е в детайлите“.

Същевременно лидерите ще приветстват пробив в друга посока – новият, 19-ти пакет от санкции срещу Русия, приет снощи, след като Словакия вдигна ветото си. Мерките са насочени към ограничаване на приходите на Кремъл чрез затягане на контрола върху енергийните търговци и финансовите посредници, включително извън ЕС.

Очаква се сериозен дебат и по отношение на климатичната политика на Съюза. Под темата „климат и конкурентоспособност“ се крие спор за това дали зеленият преход не поставя твърде голяма тежест върху икономиките. Урсула фон дер Лайен защити целта за намаляване на емисиите до 2040 г., но обеща промени в системата за ценообразуване на въглеродните емисии, за да се постигне компромис. Въпросът е дали лидерите ще успеят да постигнат обща позиция преди климатичната конференция COP30 следващия месец – без да отслабят вече приетите зелени регулации.

Друг акцент ще бъде зависимостта на Европа от Китай по отношение на критичните суровини, нужни за отбранителната и технологичната индустрия. Франция, Полша и Германия настояват за по-твърда позиция спрямо Пекин, след като Китай разшири ограниченията върху износа на редки земни елементи. Официално държавните и правителствените ръководители няма да споменават Китай по име, но темата ще бъде поставена на масата като „стратегическа уязвимост“.

Не по-малко разделение се очаква и по темата за военната помощ за Украйна. Част от лидерите настояват Киев да бъде насърчен да купува оръжие от европейски компании, вместо от американски доставчици. Други пък поставят под въпрос дали ЕС изобщо има право да налага подобно условие на воюваща държава.

В социалната сфера ще бъде обсъден и проектът за възрастови ограничения в социалните мрежи. Двадесет и пет страни от ЕС, заедно с Норвегия и Исландия, вече подкрепиха идеята за минимална възраст за достъп на деца до социални мрежи. Франция и Словакия настояват за пълна забрана под 15 или 16 години, докато Нидерландия, Гърция и Испания смятат, че родителският контрол е достатъчен. Лидерите ще се опитат да формулират общо понятие за „цифрово пълнолетие“, но сблъсъкът между двете визии изглежда неизбежен.

В икономически план Брюксел ще бъде сцена на нов спор между Франция и Германия за технологичната зависимост на Европа от САЩ. Двете страни подготвят среща в Берлин следващия месец, посветена на „дигитален суверенитет“, но още сега е ясно, че подходите им се разминават.

Поне една точка от дневния ред обединява всички – намаляването на бюрокрацията. Лидерите ще инструктират Европейската комисия да ускори програмата си за опростяване на регулациите и „премахване на излишните тежести“ за бизнеса. Това е ключова част от втория мандат на фон дер Лайен, а и тема, която се вписва в новата търговска рамка с администрацията на Доналд Тръмп. Споразумението, сключено по-рано тази година в Шотландия, предвижда ЕС да гарантира, че екологичните регулации няма да поставят „неразумни ограничения“ за американски компании.

Сред финалните, но не по-малко чувствителни теми, ще бъде и автомобилната индустрия. Германският канцлер Фридрих Мерц настоява Европейската комисия да отмени де факто забраната на двигателите с вътрешно горене след 2035 г., подкрепен от Словакия, Полша, Австрия и Чехия. В отговор Франция и Испания предлагат компромис – известна гъвкавост за производители, които използват местни компоненти. Именно това условие позволи на словашкия премиер Роберт Фицо да свали ветото си върху последния пакет санкции срещу Русия.

И накрая, въпросът, който винаги разпалва емоции в Европа – миграцията. Темата остава ключова за политическото оцеляване на проевропейските сили, изправени срещу растяща вълна от национализъм. Лидерите ще призоват за ускоряване на работата по създаването на нови „центрове за връщане“ и механизми за солидарност с държави под силен миграционен натиск. Макар пробив да не се очаква, за мнозина това е тест дали ЕС може да покаже, че контролира границите си.

Председателят на Европейския съвет Антониу Коща се зарече срещите да бъдат еднодневни, но днешната – с толкова разнопосочни интереси и напрежение – вероятно ще продължи до късно през нощта. Както обобщи дипломат от Брюксел: „ЕС днес изглежда решен да докаже, че може да действа единно – но под повърхността личи борба за самото значение на думата „Европа“.