Доклад на ЦИД: Кремъл има мрежа за влияние сред бивши военни в България

Това се посочва в доклад на Центъра за изследване на демокрацията, посветен на влиянието на Кремъл в мрежите от бивши военни в България

"Русия се възползва от пропуските в управлението в Европа, за да засили реваншистките си амбиции, особено в бившите съветски републики, като използва дезинформацията като ключов инструмент за дестабилизация. България, със своите исторически връзки с Москва, е особено уязвима към подкрепяната от Кремъл пропаганда, която се засили след руската инвазия в Украйна през 2022 г.", се посочва в изследването.

"Влиянието на тези участници върху българското обществено мнение и политика подчертава необходимостта от решителни контрамерки", категорични са експертите.

"От Студената война насам апаратът за сигурност и разузнаване на Кремъл е установил тесни връзки и упражнява влияние върху българските служби за сигурност, включително полицията, тайните служби и армията. От 2004 г. насам това влияние дава достъп до информация на НАТО. Тази мрежа е част от по-широкия пейзаж на уязвимост в сектора на гражданската и военната сигурност на балканските страни, оформен от културни връзки, исторически оплаквания, симпатии и религиозни връзки, особено чрез православната църква.

Тези фактори формират обществените настроения и чуждестранното влияние, като оказват влияние върху управлението, съдебната система и правоприлагането. Осъзнавайки културния „капитал“, който Русия притежава в тези държави, Кремъл се стреми да използва тези симпатии като част от когнитивната си война в Европа.

През последните три десетилетия, въпреки острата нужда от реформи, българските служби за сигурност са били многократно кооптирани за политически цели от сменящи се правителства. Това остави мрежите за сигурност от съветската епоха до голяма степен незасегнати, което им позволи да влияят върху новосъздадените институции за сигурност и да поддържат връзки между армията, министерството на отбраната, полицията и тайните служби. Макар че тези връзки отслабват с времето, ключовите институции за сигурност остават крепости на проруски симпатии - ситуация, която не се е променила особено от 1989 г. насам.

Доказателства за тези устойчиви връзки могат да бъдат открити в предишни случаи на шпионаж. на 18 март 2021 г. шестима български граждани (трима действащи и един оттеглил се от работа) са задържани в България", се посочва в доклада.

"Бившите военни офицери, които са се превърнали във видни политически фигури, заемат особена позиция в по-широката мрежа. Като политици и парламентаристи тяхното влияние е особено значимо по три основни причини.

Първо, тяхната военна кариера, вкоренена в институция, която се ползва с високо доверие от страна на българите, е увеличила обществената им популярност. Второ, те продължават да получават значителна подкрепа от бившите военни кръгове, което засилва политическата им позиция. И накрая, те ефективно използват военния си опит и експертиза, за да оформят дискусиите по специализирани теми и въпроси, което засилва влиянието им в области, изискващи технически или стратегически познания.

Например военният опит на генерал-майор Румен Радев беше решаващ фактор в успешната му президентска кампания през 2016 г., която получи и руска подкрепа. Леонид Решетников, пенсиониран генерал-лейтенант от руската Служба за външно разузнаване (СВР) и тогавашен директор на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), подкрепи Радев след проучване на РИСИ, което определи идеалния български кандидат за президент като мъж под 60 години - успешен, некорумпиран, неинтелектуален и застъпващ се за по-голям суверенитет в рамките на ЕС и НАТО".

"След оставката на Радев като командир на ВВС проруски източници твърдят, че той е напуснал, защото е видял съвместната охрана на въздушното пространство с НАТО като по-унизителна от Ньойския договор от 1919 г. Макар че това твърдение остава непроверено, Радев по-късно призна, че разногласията по съвместната охрана на въздушното пространство са допринесли за напускането му - част от по-широките усилия на Решетников да представи Радев като противник на НАТО.Радев, както прогнозира проучването на RISS, спечели изборите през 2016 г. с 59% от гласовете. На хартия американското му образование и военният му опит не го правеха очевиден кандидат за социалистическата партия.37 Последователната му проруска позиция по въпросите на НАТО, а по-късно и по войната в Украйна, обаче, съответстваше на програмата на БСП, въпреки че през втория си мандат той се кандидатира самостоятелно и се отдалечи от партията", казват изследователите.

"В България липсата на стабилен вътрешен контрол и широко разпространеното влияние на мрежите, свързани с Кремъл, влошават ситуацията. Сравнително снизходителната позиция на страната спрямо Русия, дори след войната в Украйна, в съчетание с политическата нестабилност, създаде условия, които подкопават подкрепата за Европейския съюз и НАТО. Преобладаващият популизъм, съчетан със ситуационни фактори, предизвикани както от местни, така и от международни конфликти, допринася в значителна степен за запазването и появата на паравоенни групи.

Най-изявените участници в тази сфера са Военен съюз “Васил Левски“ (ВС) и Българско национално движение „Шипка“ (БНО „Шипка“). Тези групи придобиха известност по време на европейската мигрантска криза през 2015 г. с извършването на незаконни арести по границата. Оттогава насам те продължават да служат като разпространители на кремълската пропаганда в България, като популяризират антиевропейски и антинатовски разкази, конспиративни теории и по-широка антисистемна програма", посочва докладът.

"Съществува тревожна тенденция сред бившите военни в България, които активно популяризират подкрепяни от Кремъл разкази, използвайки своите пълномощия като военни експерти и експерти по сигурността в традиционни и социални медийни платформи. Тези лица разширяват влиянието си отвъд медиите, интегрирайки се в националистически политически и паравоенни организации, които са дълбоко преплетени с вътрешнополитическото напрежение и по-широките геополитически стратегии на Русия, включително военни и разузнавателни операции.

Дейността им включва публични демонстрации в подкрепа на действията на Русия в Украйна, кампании срещу ЕС и НАТО, както и участие в политически значими инициативи като свикване на референдуми и предизборни кампании. Тази динамика разкрива широкото проникване на руското влияние в местните политически и граждански сфери, като илюстрира стратегическата сложност на операциите на Кремъл в България. Справянето с това предизвикателство изисква цялостен и многопластов политически отговор", категорични са от Центъра за изследване на демокрацията.

ФрогНюз