Докладът на САЩ за България: Проблеми с корупцията, правосъдието и полицейския произвол

Съдебната система

Конституцията и законът предвиждат независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на отчетност са сериозни проблеми, засягащи независимостта и безпристрастността на съдебната власт. Независимостта на съдебната власт беше компрометирана и общественото доверие в съдебната система остана ниско, тъй като магистрати са били податливи на политически натиск.

На 30 май неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ публикува интервю с бившата съпруга Петьо Петров-Еврото - Любена Павлова, в което тя твърди, че бившият ѝ съпруг е оказвал влияние върху прокурори чрез подкупи и търговия с влияние, изнудване и стимули за кариерно развитие.

На 31 май Софийската районна прокуратура съобщи, че е издадена заповед за арест на Петьо Еврото по обвинение за участие в изнудване и незаконно наблюдение и подслушване. От ноември той се издирва от Интерпол, Европол и Шенгенската информационна система.

Превишени правомощия от МВР

В доклада са включени примери за полицейски произвол и превишаване на правомощията през 2023 г.

Цитира се доклад на „Българския хелзинкски комитет“ (БХК), според който всеки четвърти задържан (27%) е претърпял насилие при ареста си, а 24% са били подложени на насилие в полицейски участък. БХК твърди, че надзирателите в затворите и полицейските служители рядко са наказвани и отбелязва липса на присъди или санкции за извършителите.

През май полицията проведе акция срещу разпространение на наркотици в нощен клуб в Пловдив, като принуди близо 400 клиенти вътре да се събличат. През юни Министерството на вътрешните работи санкционира шестима полицаи.

На 10 октомври народният представител от „Има такъв народ“ Тошко Йорданов обвини полицията в тормоз и сплашване на протестиращите миньори, като ги е призовавала за разпити по време на текущите преговори с правителството.

На 17 ноември министър-председателят Николай Денков освободи от длъжност заместник-министъра на вътрешните работи Стоян Темелакиев заради многобройни медийни публикации за прекомерна употреба на сила и полицейско насилие по време на протеста срещу БФС на 16 ноември в София. Насилие имаше и срещу журналисти.

В доклада на Държавния департамент на САЩ се споменава и случая на битото момиче от полицаи по време на същия протест и интервюто пред bTV на адвокат Полина Велчева.

„Ритаха ме в корема, за да нямам деца“: Потресаващ разказ на 19-годишно момиче, бито от полицаи на протеста

Съобщава се, че видеозаписи от протеста показват човек, който лежи на земята, заобиколен от няколко полицаи, които го ритат.

В отговор на обвиненията Николай Денков поиска от МВР "бързо и максимално прозрачно" установяване на полицаите, упражнили насилие, публично оповестяване на имената им и максимални дисциплинарни наказания срещу тях.

Корупцията

Според проучване на Базелския институт за управление, публикувано през май, съдебната система, системата на общественото здравеопазване и полицията са най-засегнати от корупцията. Отчита се създаването на механизъм за отчетност на главния прокурор и неговите заместници.

В доклада си от юли Европейската комисия посочва, че новото законодателство е положителна стъпка, но отбелязва „продължаващ проблем“ с ниска ефективност на разследванията и слаба ефективност в наказателното преследване и окончателни присъди в случаи на корупция на високо ниво. ЕК твърди, че има сериозни правни пропуски по отношение на интегритета на хората, назначавани на висшите изпълнителни длъжности.

Българският офис на Transparency International твърди, че липсата на прозрачно използване на публичните ресурси, атаките срещу гражданското общество и нерегламентираното лобиране в законодателната власт са фактори, допринасящи за корупцията. Според Антикорупционния фонд реалният мащаб на корупцията по високите етажи на властта остава скрит поради високия процент оправдателни присъди по дела за корупция.

Натиск над журналисти

В Световния индекс за свобода на пресата за 2023 г. на „Репортери без граница“ сплашването от политици, както и административния и съдебен натиск срещу издатели и журналисти са определи като обичайна практика в България.

През април Асоциацията на европейските журналисти (AEJ) съобщи за шест граждански дела, всяко за 10 000 лева (5400 долара), срещу разследващите журналисти Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко във връзка с техни статии, в които се твърди, че има корупционни практики в строителството на пътна инфраструктура.

Журналистите и издателите често са били жертви на неправомерни съдебни спорове. Антикорупционният фонд отбелязва, че докато повечето дела срещу журналисти в крайна сметка завършват с оправдателни присъди, т. нар. дела „шамар“ увеличават автоцензурата сред 25% от журналистите и допринасят за „уязвима медийна среда“.

Amnesty International се позовава на проучването на Асоциацията на европейските журналисти в своя доклад за 2022/2023 г., което показва, че всеки десети журналист е бил заплашван със съд. В доклад на Amnesty се отбелязва, че „журналисти и правозащитници, живеещи извън столицата София, са особено уязвими на сплашване“.

През март онлайн новинарският сайт Mediapool съобщи, че застрахователна компания е завела дело за клевета във връзка с публикация от септември 2022 г., която разказва за заседание на правителството, цитирайки стенограма, по време на която министър споменава дълга на компанията към мултинационална застрахователна система.

Застрахователната компания претендира за един милион лева обезщетение. Редакционна статия на Mediapool настоява, че статията точно цитира изявление на министър на срещата и предоставя точен отчет на стенограмата от срещата, като заключава, че единствената цел на съдебния процес е „да се сплашат медиите и цялата журналистическа общност“.

Към ноември делото беше висящо в СГС. Асоциацията на европейските журналист коментира, че случаят е „класически пример за SLAPP“, отбелязвайки „рекордно високата сума“ на иска.