Публиката ѝ включваше републиканци и демократи, консервативни християни и представители на LGBTQ+ общността, възрастни хора и млади фенове. Според скорошно проучване на YouGov нетното одобрение към нея е 65% – значително над това към Барак Обама, Тейлър Суифт, Доналд Тръмп и Джо Байдън.

 

До голяма степен този универсален авторитет се дължеше на отказа ѝ да се превръща в партийна фигура. „Имам толкова републикански фенове, колкото и демократи, и не искам да ядосвам никого от тях, затова не се занимавам с политика“, казва тя.

 

Партън дори отказва президентския Медал на свободата. Доналд Тръмп ѝ го предлага два пъти, но тя отклонява предложението заради ангажименти и здравословни причини. Когато по-късно Джо Байдън също ѝ предлага отличието, тя отново отказва, за да не създава впечатление, че предпочита единия президент пред другия.

 

Това обаче не означава, че Партън е била аполитична. През годините тя говори за правата на жените, равенството на LGBTQ+ хората и движението Black Lives Matter. През 1980 г. участва във филма „От 9 до 5“, посветен на неравенството на работното място, заедно с Джейн Фонда – актриса, която по това време е силно непопулярна сред консервативната публика заради активизма си срещу войната във Виетнам. Партън не се дистанцира от нея, за да угоди на собствените си фенове.

 

Журналистите също трудно успяват да я вкарат в политически спор. Когато я питат за политиката, тя обикновено отвръща с хумор и самоирония. През 2016 г. например на въпрос дали би се кандидатирала, тя се шегува: „Мисля си да се кандидатирам сама… в тази надпревара могат да ни потрябват още няколко гърди“.

 

Зад блестящия образ обаче стои изключително пресметлив предприемач. Партън съзнателно изгражда своята визия – руса коса, пищни дрехи, грим и неизменна усмивка. Още през 1977 г., когато Барбара Уолтърс я пита дали всичко това не е шега, Партън ясно показва, че контролира собствения си образ. Посланието ѝ е просто – хората може да мислят, че шегата е за нейна сметка, но тя отлично знае какво прави.

 

Вместо политическа кариера Партън избира филантропията. Нейната Imagination Library разпространява безплатни книги сред деца по света, а тя има принос и за финансирането на разработването на ваксината срещу COVID-19 на Moderna.

 

Стремежът ѝ да помага има дълбоко личен произход. Партън израства в крайна бедност в Тенеси – в малка дървена къща с родителите си и още 11 братя и сестри. След като кариерата ѝ процъфтява, тя включва голяма част от семейството си в бизнеса и насочва богатството си към местната общност.

 

През 1986 г. придобива дял в съществуващ увеселителен парк в района, където е израснала. Той получава името Dollywood и постепенно се превръща в огромен туристически комплекс и най-големия работодател в окръга.

 

За мнозина именно това е същността на наследството ѝ – не политическата принадлежност, а способността да събира хората около идеята, че всеки заслужава шанс. Преподавателката Сара Филипс, която води университетски курс за Партън, нарича подхода ѝ „Dollitics“ – начин да говориш за трудни теми, без да превръщаш разговора във война между лагери.

 

„Тя иска всички лодки да се вдигнат заедно“, казва Филипс.

 

И може би именно затова, след смъртта на Партън, толкова различни американци я почувстваха като „своя“. Защото, както отбелязва Филипс, където и да потърсиш нейния еквивалент – във Франция, Полша или в която и да е точка на света – отговорът е един и същ: няма друга Доли Партън.