Друг е скандалът, който убива България, „Банов“ е следствие

Няма никакво съмнение, че действията на министър Банов са недопустими. Ясно е също, че това е модел, а не изключение. Както и че матрицата е зададена преди трийсетина години и прилагана от всички управлявали досега.

Никой обаче не говори за това. Предпочитат се нападки и замеряния с обиди. Повече от всичко се говори за морал, че са прекрачени граници. И го казват хора, които отдавна са олицетворение на политически разврат и морален разпад. Същите тези недоумяват, защо се вдига толкова шум за „някакви си“ 700 000 лева. Нищо парА! Представяте ли си?!

Какво прави Банов в тази ситуация. Банов първо реагира цивилизовано, като обяви, че ще подаде оставка. Това го направи по линия на домашното възпитание. След това тръгна по партийната линия и почна да се излага. Не подаде оставка, почна да се обяснява, а накрая се представи за жертва и се опита да ни разплаче с тревогите си, че в училището, където учело детето му се подигравали, че бил министър. Ами да го изпрати в Лондон или Париж, колко му е. Колегата му Горанов как избави децата си от стреса след пернишкото земетресение, като се премести с тях в луксозен имот на кръстника. Ако Банов няма подходящ кръстник – да си намери. За подходящ подпис под подходящ документ все ще се навие някой. Има и друго решение на "тежкия проблем": напуска миистерския пост, отива на борсата и детето му придобива страхотно самочувствие. Опитай, бе, Банов. Освен това си помисли какви подигравки отнасят децата на дептатите. Ама търпят, горките. Орисия, какво да правят.

И защо Банов не се замисли, как така министерския пост е повод за подигравки, а не за гордост? Чия е заслугата? Не е на децата, със сигурност.

Страстите в обществото напомнят клокоченето под повърхността на развития социализъм през далечната вече 1988 г. БКП е притеснена, защото икономиката издъхва. В соцлагера ври и кипи, появяват се дисиденти и алтернативни политически субекти. Тодор Живков изглежда непоклатим. Под повърхността на прокламираната стабилност се разказват политически вицове, а повечето българи псуват властта. На политбюро децата са в чужбина. Някои на върха усещат края, но не знаят кога точно ще се случи. Затова изнасят фирми и пари на Запад. Към загниващия капитализъм… Милиарди потънаха в сметките на по-първите другари. Малцина се опълчват на режима, но всички се надяват да падне. Затова в крайна сметка не го свалиха граждански протести, а вътрешно партиен преврат.  

Подобно е положението сега. Хората роптаят, чакат радикална промяна, но ако може да я направи някой друг. Може и отвън. Най-реално е обаче срутването да стане след вътрешни крамоли и войни. Икономиката буксува, инвестиции няма, чужди фирми се изнасят. Това е важният разговор, който трябва да водим.  

В скандала „Банов“ има неща, които дразнят. „Заподозреният“ автор на записите Ангел Ангелов бил изнудвал 4 години Банов. Но Банов си траел нито на прокуратурата казал, нито взел някакви други мерки. Още по-дразнеща е „новината“, че Ангелов, който от 2016 г. е вече в Министерство на образованието и там заплашвал някакъв шеф на дирекция. Но и там си траели досега. Накрая зам.-главният прокурор Гешев ще арестува Ангелов на пъпа на София и ще го натика в кауша. Той би арестувал и Елена Йончева, но го възпират предстоящите избори. В смисъл, че освен за европарламент може да се окажат и за Народно събрание.

В същото време България продължава да е последна по всички показатели за жизнен стандарт и първенец по болести, смъртност, бедност, неграмотност, корупция и пр. Това е истинската дискусия.

Кой печели от цялата тази шумотевица? Доган, естествено. Сгушен в сараите, той наблюдава сеир и чака удобен момент да прокара каквото си е наумил. Под крилото му Пеевски продължава да вилнее, а БСП и ГЕРБ не смеят дори да споменат имената им. Ето това е ИСТИНСКИЯТ СКАНДАЛ. Нещо повече – драма е, която отива към трагедия, защото е застрашено съществуването на България.

Д-р Димитър Попкутуев