Думите и бурята: Снегът не е само бедствие, без него сме като сираци

Искам да съм там, където има сняг. А тук само слънце и слънце. Искам да газя в снежни преспи, отгоре да се сипе сняг на парцали – без него сме като сираци, - пише Труман Капоти.

Е, всеки знае нещо за снега. Всеки има спомени, зимни ваканции, преживявания и бъдещи планове в бяло.

Падналият сняг може да бъде описан романтично, като драма, също и като политически скандали. Едни нападат правителството и кметовете на ПП-ДБ, че не се справят с почистването, забравили немощните напъни на Фандъкова в тази посока. Други дават акъл от своите луксозни имения.

А сняг има едва от 24 часа. В България е така – скандал да искаш, повод винаги ще се намери.

За статистиката да припомним: Най-студената зима е била през 1954 година. Всички днешни прогнози са, че подобно нещо няма скоро да се повтори. Още повече, че в следващите дни се очаква затопляне. Тогава пък ще се стопи снегът, ще рукнат водни потоци и дежурните по калния водопад, ще гракнат, че шахтите са задръстени, речните корита не са почистени, язовирите са препълнени и пр. Същите тези откраднаха над 600 милиона за ремонт на същите тези язовири. Те изсипваха милиони на „наши“ фирми за снегопочистване, дори когато грееше слънце и пр.

Действието се развива в България.

Писнало ни е, но търпим.

По традиция Фрог нюз ви предлага нещо по-различно.

***

Незабравимата Петя Дубарова е на 13 години, когато написва стихотворението

Да си горещ и снежен

Улицата бяла, като котешка опашка

искам да подръпна за измръзналия край.

Вятърът разтегнал е момчешката си прашка,

с топки сняг захвърля ме, щастлив като през май.

Колко рядко виждала съм зимата такава!

Колко рядко виждала съм своя град такъв!

С улиците, снежните, луната като брава,

с жиците, опънати от бяла снежна връв.

Може би затуй ми става толкова горещо —

устните, косите ми изтръпват като сняг.

А да си горещ и снежен е чудесно нещо.

Да си цяла снежна, ала топла пак.

***

Великият френски поет Артюр Рембо ни е завещал

На Нея

Ще тръгнем през зимата в розов уютен вагон

        с възглавнички сини.

В гнездото на луди целувки най-нежният стон

        дано укроти ни.

Очи ще притвориш — зад потните тъмни стъкла

        сред сенки вечерни

ще скачат и демони черни с космати тела,

        и глутници черни.

Но аз ще те сепна с целувка, искряща от хлад,

и тя като паяче нежно по голия врат

        ще хукне веднага…

Коси ще разпуснеш, „Търси го“ — ще кажеш със смях —

и дълго ще търсим това животинче сред тях,

        и все ще ни бяга.

Превод: Кирил Кадийски

***

Атанас Далчев и неговото неповторимо

И зимата

И зимата ще ни затвори скоро.
Ще падне сняг на нашите балкони.
Напразно в пустотата бяла взорът
картините на лятото ще гони.

Тогаз, уединени, ще си спомним
и таз разходка сетня в планината,
това великолепие огромно
от багри и от есенна позлата.

И като гледаме в снега трохите
и стъпките на бедните врабчета,
ще виждаме стената на елите
и на брезите златните кубета.

Мъглите зад прозореца ни зимен
тогаз ще ни напомнят мълчаливи
за въздуха мъглив и сякаш димен
под буките оголени и сиви.

Разравяйки червената жарава,
ще бдим в нощта и паметта огреял,
тоз огън шумата ще възкресява
и стъпките ни шушнещи из нея.

И нищо, че огнището ще стине
и зимата ще ни обгражда пуста,
ще населиме нейните пустини
със наште спомени и наште чувства.

***

Нобелистът, автор на „Доктор Живаго“, който не бе пуснат от съветската власт да получи своята награда - Борис Пастернак:

Сняг вали, сняг вали

Сняг вали, сняг вали.
И протягат се цветята
към рояка зад стъклата
в млечноснежните мъгли.

Сняг вали. И смут, брожение.
И се втурват, и летят
стъпалата разкривени,
кривналият кръстопът.

Сняг вали, сняг вали.
Сякаш падат не парцали,
а тъй както в кръпки цял е,
сводът ще се строполи.

Сякаш днес като чудак
там отгоре, от балкона,
в криеница небосклона
слиза на земята чак.

А пък дните си летят.
Коледа кога отмина,
и на Новата година,
гледай — иде й редът.

Сняг вали, от бял — по-бял,
с тоя темп, в мъгла такава,
с тия стъпки, тъй ли вял,
или силно завалял
и животът отминава?

И годините ли в бяг
се застигат — като сняг
и слова в стихотворение?

Сняг вали, вали, навял,

сняг вали и смут, смущение:
в минувача побелял,
удивените растения,
кръстопътя в преспи цял.

Превод: Кирил Кадийски

***

Коледа наближава, а Никулден е още по-близо.

В света има прекалено много студ. Ако хората умееха да си говорят и да се разбират за нещата от живота, щеше да е съвсем различно, - казва Чарлз Буковски. 

Пожелаваме ви хубава неделя и да е спорна идващата седмица.

Фрог нюз