Изключително необичайно е три групи самолетоносачи да действат в един и същ регион едновременно и се очаква разполагането на трети самолетоносач да помогне за компенсиране на ударите по американски бази в Близкия изток, сериозните недостатъци в противоракетната отбрана, както и намаляването на ракетните арсенали на съществуващите групи самолетоносачи за настъпателни и отбранителни мисии.

Оцеляването на американските самолетоносачи в Близкия изток остава силно несигурно, като съществува значителна вероятност Иран да е способен да ги атакува много ефективно, като използва значителен арсенал от противокорабни балистични ракети.

Но тъй като определението на Иран за победа може да се ограничи до оцеляването му, това може да го възпре от атакуване на самолетоносачи.

След като напусна пристанището си във военноморската база Норфолк по-рано тази година, „Джордж Х. У. Буш“ действа в западната част на Атлантическия океан, като провежда тренировки и операции по подготовка със своята ударна група самолетоносачи.

Самолетоносачът обикновено разполага с 40–44 изтребителя F-18E/F, пет самолета за електронна атака EA-18G, 4–5 противотранспортни и атакуващи системи (AEW&C) E-2D и редица логистични самолети и хеликоптери. Липсата на съвременни изтребители F-35C или по-голям брой EA-18G остава основно ограничение за неговата полезност.

Основната полза от разполагането на самолетоносачната група ще бъде увеличаването на присъствието на разрушители клас Arleigh Burke в обсега им, както за извършване на удари с крилати ракети BGM-109 Tomahawk срещу Иран, така и за подкрепа на тактическите усилия за стратегическа противоракетна отбрана, като използва техните противобалистични ракети SM-2, SM-3 и SM-6.

Ударната група на самолетоносача „Джордж Х. У. Буш“ обикновено плава с три до четири разрушителя клас Arleigh Burke, снабдителен кораб, ядрена подводница и понякога един крайцер клас Ticonderoga.