Един от важните показатели в тази равносметка е достъпът на жените до успешна реализация на пазара на труда и по-специално в управлението, където се вземат решенията, които оформят икономиката и бъдещето.

Според последните данни, изнесени от Евростат, за 2024 година жените в Европейския съюз (ЕС) заемат 35,2% от всички ръководни позиции и макар това да е напредък с 3,2% спрямо 2014 година, когато делът им е бил 31,8%, пътят към баланса, който бихме нарекли истинско равенство в професионалната сфера, остава дълъг.

Важно е да се отбележи, че зад тези сухи числа стоят десетилетия на огромни усилия и постоянна борба за постигане на бавна и постепенна промяна – в нагласите, в корпоративната култура и в обществените очаквания.

Поколенията и промяната в лидерството

Много обнадеждаващ за бъдещето е фактът, че жените са по-добре представени сред младите мениджъри.

Във възрастовата група 15–39 години те съставляват 39% от всички ръководители, което показва, че новото поколение влиза в управлението с по-балансирано участие. С напредването на възрастта обаче делът намалява – 34,4% при мениджърите между 40 и 64 години и едва 26,5% при тези над 65 години.

Тази разлика ясно очертава историческия контекст: колкото по-назад във времето гледаме, толкова по-ограничен достъп до управленски позиции са имали жените и въпреки че картината постепенно се променя, следите от миналото все още личат.

Европа в числа – къде сме ние?

Неравенството между половете придобива съвсем различен облик, когато разгледаме ситуацията в отделните държави членки на Европейския съюз (ЕС).

Най-висок дял на жени на ръководни позиции има в Швеция (44,4%), следвана от Латвия (43,4%) и Полша (41,8%). В противоположния край на класацията са Кипър (25,3%), Хърватия (27,6%) и Италия (27,9%).

България се нарежда сред държавите с относително силно женско присъствие в управлението – около 40% от ръководните позиции у нас се заемат от жени. Това ни поставя над средното европейско ниво и показва, че в страната ни жените имат осезаемо участие в управлението на бизнеси и организации.

През последните десет години 24 държави в ЕС отбелязват ръст на женското присъствие в ръководството. Най-сериозен напредък се наблюдава в Люксембург (+13,7 процентни пункта), Малта (+10,1 п.п.) и Кипър (+7,9 п.п.). Има обаче и страни, в които се отчита спад – Словения (-3,8 п.п.), Латвия (-0,7 п.п.) и Литва (-0,2 п.п.). Това е напомняне, че прогресът не е гарантиран и изисква постоянни усилия.

От символика към устойчив напредък

Международния ден на жената – 8-ми март е ден на признание за огромната и незаменима роля на жените в обществото, но и ден за размисъл. Числата показват, че жените все по-уверено заемат място на управленската маса. В същото време те напомнят, че равнопоставеността все още не е достигната.

Истинската сила на този „най-женски месец“ не е само в празничния жест, а в осъзнаването, че промяната вече се случва, но има още път, който трябва да се извърви. В младите жени, които поемат лидерски роли. В организациите, които създават равни възможности. В обществото, което постепенно пренаписва представата си за лидерство.