Две седмици, след като се прости с феновете си с грандиозния концерт Back to the Beginning на стадион Вила Парк в родния му Бирмингам, Ози Осбърн издъхна в ранните часове на 22 април. Безспорно една от най-влиятелните фигури в тежката музика от възникването ѝ, смъртта му и до днес предизвиква трусове в рок обществото. Ето как светът изпрати и почита своята икона в последната една година.
Уличното шествие: Малко след смъртта му през юли миналата година, над 10 000 души изпълниха улиците на Бирмингам. Процесията премина по Broad Street, водена от местния духов оркестър Bostin' Brass Band, който изпълняваше брас аранжименти на класики на Black Sabbath и от соловата кариера на Ози.
Частната церемония: Семейството му организира частна служба в имението му в Бъкингамшър, на която присъстваха колегите му от Black Sabbath (Тони Айоми, Гийзър Бътлър, Бил Уорд), както и близки приятели от музикалните среди като Слаш, Елтън Джон, Зак Уайлд и членовете на Metallica.
Автобиографията “Last Rites”: Ози бе завършил втората си автобиография непосредствено преди смъртта си. Семейството я издаде през есента на миналата година, като в нея са описани последните му години, борбата с Паркинсон и тежките му здравословни предизвикателства.
Документалният проект “Ozzy: No Escape from Now”: С подкрепата на семейството бе завършен и излъчен документален филм, проследяващ последния му сценичен период и непримиримото му желание да прави музика до последно.
Изложбата в Бирмингам: Музейната галерия Birmingham Museum & Art Gallery продължи специалната си изложба, посветена на живота и кариерата му. Тя включва лични вещи, сценични костюми, награди и архивни фотографии.
Пейката на Black Sabbath: Традиционната пейка на групата в Бирмингам се превърна в постоянен спонтанен мемориал, където фенове от цял свят продължават да оставят цветя, писма и сувенири.
Механичният бик Ozzy the Bull: 10-метровата механична скулптура, която първоначално беше създадена за Игрите на Британската общност през 2022 г., беше прекръстена на Ози след гласуване на публиката. Разположен в атриума на жп гара Birmingham New Street, „бикът Ози“ посреща хиляди пътници всеки ден.
През изминалата година десетки световни групи и изпълнители включиха негови парчета в репертоара си. Metallica, Slipknot, Tool, Mastodon, Gojira, Clutch и Guns N' Roses изпълняваха кавъри на Black Sabbath и соловите му хитове по време на концертите си. Изпълнители от други жанрове, като Coldplay, Роби Уилямс, Лейди Гага и Род Стюарт, също почетоха паметта му с техни интерпретации на негови песни.
За първата годишнина в Бирмингам са организирани редица прояви. Местните власти и общността организират възпоменателни събития, филмови прожекции на негови емблематични концерти и изпълнения на живо от местни банди. Брас бендът, който озвучи прощалната му процесия също ще свири пред музея на Бирмингам. Част от приходите от специалния мърчандайз, пуснат за годишнината, се даряват за фондации, подкрепящи изследванията на болестта на Паркинсон.
Организирана е Ozzy Walk – разходка, която събира средства за бездомните, от Вила Парк до пейката на Блек Сабат. Тя започва в 10:00 часа от стенописа до кръчмата Холте, на Тринити Роуд.
Синът му Джак Осбърн пусна видеосъобщение, в което кани феновете на Ози да споделят спомени с него, с музиката му, с емоциите, когато слушат негови песни, снимки с баща му – лични преживявания, които той ще събира и ще чете със семейството си. Феновете трябва да изпишат в публикациите си хаштага #ozzyday, за да може Джак да ги открие.
Музиката на Ози Осбърн е специална, защото носи суровата енергия на бунта, искреността на човека, преминал през най-тъмните житейски изкушения, и майсторството да превръща мрака в изкуство. Тя вдъхновява поколения рок и метъл гиганти като Metallica, Iron Maiden, Megadeth, Alice in Chains, Slipknot и Foo Fighters. Важна част от наследството му е и фестивалът Ozzfest, който в продължение на десетилетия е най-важната трибуна за нови групи. И разбира се, най-важно остава наследството му, присъствието на Ози като плашещ, но пленителен символ на тежкия рок от създаването му, докато има кой да слуша такава музика.