„Не е реалистично, ако се движим в същата позиция, със същата бюджетна политика, политика на разходите, ние да стигнем до коефициента, който ще ни позволи да ни кажат, че изпълняваме критерия за инфлация”, заяви Илиев. Той добави, че приемането на еврото по никакъв начин не влияе на цените, а доказателство за това е Хърватия.

Икономистът Георги Вулджев коментира, че в момента трябва да тече информационна кампания за ползите от приемането ни в еврозоната, но това не се случва. „Трябва да довършат това, което самият Асен Василев обяви, че ще бъде направено през 2022 г. Той обяви, че неговото министерство ще изготви доклад, който да е част от информационната кампания. Това все още не се е случило”, заяви Вулджев.

Бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов заяви, че в НС трябва да бъде стандартизиран Законът за БНБ с изискванията на Европейската централна банка. „Това е един закон, който е написан на базово ниво. Може да се каже, че не е политически богат, защото не предвижда инструменти, които да позволяват БНБ да води т.нар. „по-богата вътрешна политика” след влизането в еврозоната. С този закон няма никакъв проблем, защото той е напълно съгласуван с българските и международните институции”, заяви

Вулджев каза още, че до април няма да покрием критерия за инфлация, за да станем част от еврозоната от 1 януари 2025 г.

Дацов добави като недостатък и друг проблем – вкарването на България в сивия списък за пране на пари. „Това е значителен политически проблем, ако някой го преглътне в Европа, ще бъде цяло чудо”, заяви Дацов.