Според икономиста обаче това повишение не е резултат от държавни решения, а от фактори, които директно засягат домакинствата, като по-високите сметки за ток и вода, които се усещат най-силно от потребителите.

По отношение на доходите ИПИ очаква по-умерен ръст на заплатите. През последните години публичният сектор е получил значителни увеличения на възнагражденията – понякога до 30–40% в отделни сфери, докато частният трудно е успявал да следва този темп. Според Ганев пазарът на труда вече се намира в нова фаза на развитие спрямо предходното десетилетие, а „евтиният труд в България изчезва“.

С оценката си за преминаването на България към еврото от ИПИ потвърдиха позицията на БНБ. Ден по-рано, в ефира на BTV Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, също беше категоричен, че страната ни се е справила, без да създаде сериозни проблеми за икономиката.

„Нямаше сериозни проблеми с преминаването към еврото. Във всеки един бюджет на домакинство има промяна, която обаче не се дължи единствено и само на еврото“, посочи той.

Каримански обясни, че инфлацията в България се дължи както на потреблението, така и на фактори, свързани с предлагането, особено в енергетиката.

„Когато енергетиката има различни пикове поради различни особености и заради това, че няма европейски енергиен пазар, който да е добре интегриран, един шок в цената на тока може да се разпространи нелинейно по-различен начин на много други цени в стоки и услуги“, добави той.