По думите му производителността е основният фактор, който определя нивото на заплащане в една пазарна икономика. Той постави под съмнение тезата, че увеличаването на минималната заплата само по себе си е пряк инструмент за борба с бедността, като обърна внимание и на отражението върху публичния сектор. Част от възнагражденията там са обвързани с минималната работна заплата, което означава, че при нейното увеличение могат да нараснат и разходите за заплати в държавната администрация. Според икономиста това може да увеличи бюджетния дефицит и да създаде допълнителен инфлационен натиск.

 

От друга страна, по-високата минимална заплата води и до увеличаване на данъчните и осигурителните приходи, което може да облекчи дефицита в НОИ. Според Филипов обаче чрез промяната на минималното възнаграждение държавата се стреми да постига едновременно различни цели, което прави избора на подходящ механизъм още по-важен.

 

Икономистът Петър Ганев от своя страна очаква напрежението между работодатели и синдикати да се засили с напредването на преговорите. Според него подобни дискусии често се превръщат в конфликт, който понякога носи и публични дивиденти на участниците.

 

Ганев смята, че по-простите формули са по-лесни за прилагане и създават по-голяма предвидимост. По думите му досегашният модел е създавал своеобразен порочен кръг – повишаването на средната заплата автоматично води до увеличение на минималната, което от своя страна влияе върху други възнаграждения. Въпреки недостатъците си обаче този подход е имал едно съществено предимство – позволявал е предварително сравнително лесно да се изчисли размерът на минималната заплата.

 

Като пример за различен модел Ганев посочи швейцарското правило за пенсиите, при което се вземат предвид инфлацията и осигурителният доход. Според него подобен подход може да осигури по-добър баланс между различните икономически фактори.

 

Производителността безспорно е свързана с жизнения стандарт и инфлацията, но според Ганев проблемът е, че единен механизъм трудно може да отчете огромните различия между отделните региони и сектори в България.

 

„Колкото и умно да го измислим, Видин не може да е като София. И винаги ще има изкривяване“, посочи той.

 

Затова според икономиста няма как да се очаква формулата да работи перфектно. По-важното е тя да не създава сериозни макроикономически дисбаланси. Като пример той посочви възможността при забавяне на икономиката минималната заплата да бъде увеличена с 20%, което според него би могло сериозно да изкриви пазара на труда.

 

Ганев обърна внимание и на европейската директива, която изисква България да създаде механизъм за определяне на адекватна минимална заплата, както и на ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост. Според него обаче съществената част от проблема е свързана не само с формулата, а и с начина, по който работодатели и синдикати договарят условията на труд.

 

Той даде за пример Финландия, където на секторно и регионално ниво могат да се договарят различни условия, когато има достатъчно силно представителство. В България обаче именно представителността остава проблем, тъй като цели сектори и групи работници не са достатъчно включени в процеса. Пример за това е технологичният сектор, който според него остава извън подобни разговори, въпреки че е сред най-динамичните части на икономиката.

 

Никола Филипов също подчертава сериозните различия между отделните отрасли. В хотелиерството и ресторантьорството минималната заплата се равнява на близо 70% от общото ниво на възнагражденията, докато в IT сектора делът ѝ е под 20%.

 

Разликите са значителни и по региони. Докато на национално ниво минималната заплата е около 60% от средното възнаграждение, в София съотношението е приблизително 30%.

 

Именно заради тези различия изборът на нов механизъм трябва да бъде направен внимателно, предупреждава Филипов. Необходимо е да се отчита и времето, което е нужно за въвеждането на всяка нова формула.

 

В противен случай е възможно икономиката вече да е изпаднала в рецесия, но заради забавянето при прилагането на механизма минималната заплата да остане на прекалено високо ниво още две или три години. Затова според експертите не само самата формула, но и начинът и скоростта на нейното прилагане ще бъдат решаващи.