Експерти на СЗО: Пандемията ще доведе до ”торнадо” от занемарени болести

Това заяви доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България по време на онлайн форум "Къде е България по пътя на изпълнение на глобалните цели за елиминиране на хепатит B и С?", организиран от "Капитал".

"В условията на пандемията от коронавирус, СЗО предупреждава да не се занемарява превенцията на други заболявания, тъй като ще се получи торнадо от тези заболявания и след като бъде овладяна пандемията ще има опустошителен ефект върху здравната система и целите общества", предупреди експертът. Той призова за интеграция, тестване и ангажимент на общността, която не е включена в решаването на тези проблеми. 82% заразени в момента съобщават, че не могат да се тестват, че няма достъп до рецепти, предписания и тестове.

"Може да се стигне до много големи загуби - 15 извънредни случаи на заразяване и 8 700 нежелани странични реакции, 17 000 смъртни случаи, свързани с цироза на черен дроб за периода 2020-2030 г., само за една година липса на здравни грижи", обясни Околийски. Той съобщи, че глобалното разпространение на Хепатит C се изразявява в 71 млн. заразени по света, за Европа - 14 млн., които живеят с болестта.

Около 31% са диагностицирани, голям проблем има със скрининга на вирусните хепатити. 1 500 смъртни случаи има годишно, над 50% живеят в Източна Европа и Централна Азия. 257 млн. имат Хепатит B, като само в Eвропа те са около 15 млн. Болестта причинява около 56 хил. смъртни случаи годишно. Разпространението сред деца под 5 г. обаче намалява на 1.3% след въвеждането на ваксинацията. Шефът на СЗО за България разказа, че OOН е приела план да се премахне до 2030 г. хепатитът.

В България този процес се ръководи от МВнР, но работата трябва да е по-интензивна, каза Околийски. При вирусните хепатити целта е от 10 млн. инфекции те да се сведат до 900 000, като не може да се постигне пълно изчезване. Целта е от 1.4 млн. до 500 000 е намалеят смъртните случаи до 2030 г.

"СЗО е разработила много документи, има основополагащ план за действие от 2016 г., а насоките са: да има валидна информация, тя обаче продължава да липсва заради липсата на серологични скрининги и заради действия на НЗОК, които не показват информацията в досието на пациента, които да се виждат от пациента и лекаря", обясни Михаил Околийски. Той наблегна на достъпа и равнопоставеността на хората до услуги, нещо, което не е гарантирано в България и използването на различни иновации.

"В световен мащаб за около 5 г. се е увеличил много броят на държавите, които са развили национален план за действие", а Околийски даде за пример Грузия, която през 2017 г. е първата регистрирана страна с приета национална програма.