Елена Йончева: Трябва Европейската прокуратура да се заеме и с корупцията по високите етажи на властта

В Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) тя представи предложение за директива за борба с корупцията. Проектът предвижда всички държави членки да създадат антикорупционни органи като към тях ще има задължителни изисквания за ресурси, капацитет и независимост. 

Как можем да сме сигурни, че тези специализирани антикорупционни органи ще са независими от националните власти и ще бъдат ефективни срещу корупцията по високите етажи, попита още Елена Йончева. Тя припомни, че близо 70% от европейските граждани нямат доверие, че корупцията по високите етажи се разследва достатъчно на национално ниво. 

От години сме били малко наивни що се отнася до корупцията. Трябва да направим много повече, призна Илва Йохансон в отговор на нейния въпрос. За Комисията е много важно да оценим независимостта на тези органи, каза още тя. Предложението за директива е важно, но няма да реши целия проблем. Трябва да вземем предвид и докладите за върховенството на закона, свободата на медиите, заяви още еврокомисарят. Илва Йохансон отказа да се ангажира с позиция за увеличаване на правомощията на Европейската прокуратура. Тя отбеляза, че въпросите за дейността на Европейската прокуратура са в правомощията на комисаря по правосъдие Дидие Рейндерс.

Единственият работещ орган е Европейската прокуратура, беше и позицията на Софи ин’т Велд, евродепутат от „Обнови Европа“ и председател на мониторинговата група за демокрация, на която Елена Йончева е единственият член от България. Тя даде за пример ситуацията в България – „много е сложно да се следва този Нетфликс сериал между Бойко Борисов и Иван Гешев – дава ли Ви увереност, че там ще прилагат директивата“. Софи ин’т Велд поиска Европейската комисия да поеме повече отговорност и да бъде по-смела срещу държавите, които нарушават правилата на ЕС.   

Проектът за директива предвижда още да се уеднакви криминализирането на различните елементи на корупцията. В момента единствено подкупът подлежи на наказание в целия ЕС. Вече това ще важи и за присвояването, длъжностната злоупотреба, търговията с влияние, незаконното забогатяване, когато е свързано с корупция. Ще се хармонизират утежняващите и смекчаващите вината обстоятелства. Санкциите ще се засилят и координират, защото за едно и също престъпление в различните държави членки има различни наказания. Повечето организирани престъпни групи са международни и си избират „по-благоприятни“ условия, каза още Илва Йохансон. Ще се хармонизират и давностните срокове, тъй като някъде е възможно престъпниците да отлагат разследванията, докато те биват прекратени поради изтекла давност. Тя даде за пример разследванията за подкуп, които в някои държави са със срок от три месеца, а в други – 15 години. Еврокомисарят коментира, че е възможно директивата да бъде приета до края на мандата през 2024 г. 

Според доклад на Европейския парламент от 2018 г. България губи годишно повече от 10 млрд. евро заради корупция. Въпреки че трудно подлежи на „измерване“ дори и най-консервативните оценки показват, че корупцията струва на икономиката на ЕС най-малко 120 млрд. евро годишно. 

България е на 72-ро място в световната класация на „Прозрачност без граници“ по измерване на възприятието за корупция през 2022 г. Това е предпоследното място за държавите членки на ЕС. Показателите й са сигнал за систематичен проблем и за неефективна борба. 

Предложението за нова директива за борба с корупцията идва на фона на дискусиите в България за промяна в структурата и функциите на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/