Евгений Дайнов: Тези хора не са безобидни. Те са бъдещите ви господари

В политиката има принцип: онзи, който бълва лични обиди, който ползва вулгарни изрази, който пуска просташки шегички - точно той иска да ви зароби, каквото и да е написал в предизборната си програма.

Ето как изглежда това. Хората са същества, които живеят на групи - формират общности, общества, държави. В рамките на тези общности управлението може да се случи по два основни начина: чрез сила или чрез политика. В началото е била силата. Хората са имитирали онова, което са виждали при останалите животни и са формирали глутници, начело с най-силния индивид. Впоследствие, отдалечавайки се от животните чрез развитието на разума си, някои човешки общности са започнали да се управляват не чрез сила, а чрез политика.

Разликата между сила и политика е фундаментална. При силата равенство няма: прави се онова, което казва силният. При политиката, особено в демократичния ѝ вариант, гражданите са равни помежду си. Никой никого не командва и се прави онова, което мнозинството се съгласява да прави след всеобща дискусия.

За да се случва политика, е необходим определен начин на провеждане на дискусиите. След като никой няма правото да обижда или командва никого, на всички се дължи еднакво уважение. Не е случайно, че когато измислят удивителната дума „цивилизация“, древните римляни я градят върху думата „civil“. Още тогава тя съдържа в себе си поне три значения. Първо: ситуиране на терена на гражданското, а не на военното или търговското право. Второ: управление, основано върху (равните помежду си) цивилни, а не върху неравните помежду си военни. Трето: междуличностни отношения, основани върху учтивостта и добрите нрави.

Какво да очакваме от политик, който залага на бруталното говорене

От тези три значения на думата „civil“ произтичат трите принципа, върху които стъпва нашата, „западната“ цивилизация: върховенството на правото, управлението на цивилните и учтивостта в общуването между тях. Всеки, който иска да установи управление на силата, трябва да разруши и трите принципа. Най-лесно е да се започне отзад-напред, с унищожаването на учтивостта. Бруталното говорене унищожава гражданското равенство, преоформяйки хората на принципа господар (псуващ) - роб (псуван).

Затова още преди две-три десетилетия съвременните популисти започнаха своята война срещу цивилизацията именно с поход срещу учтивия изказ в политическата сфера.

Владимир Путин беше пръв. През 1999 година, още като премиер, той коментира войната в Чечения по следния начин: „... и в кенефа ще ги смачкаме в крайна сметка“. За „смачкаме“ той ползва „замочим“, което е изключително груб бандитско-затворнически жаргон, неизползван никога преди това в публичното говорене.

В следващите години бруталното общуване се разпространява като пожар. В България през 2005 година Волен Сидеров поема ангажимента да „прочисти“ парламента от „турци, цигани и небългари“. У нас, за разлика от Русия, успяха да сработят защитните механизми на демокрацията и Сидеров беше осъден за такива речи. В Русия бързо преминаха от брутална реч към брутално управление.

Но и из Европа бруталното говорене започна да се излива от всички радикални кьошета в политиката. Лидерите на Унгария и Полша изсипваха вулгарни епитети върху всеки несъгласен с тях, включително в ръководството на ЕС. Техните крайнодесни имитатори из останалата част на Европа подпяваха в хор. У нас дискурсът на Бойко Борисов постави нови рекорди по вулгарност и неуважение. Не след дълго десетки български политици и държавни служители тръгнаха по този път: към 2020 година протестиращите граждани вече бяха описвани като „планктон“, „тиня“, „тулупи“, „стадо“. Заразата стигна и отвъд океана с включването във вакханалията на Доналд Тръмп, който бе на косъм да превърне американската демокрация в управление на силата.

Сееше се хаос и разруха, така щото силата да стане основният регулатор на обществените отношения. Както напомня социологът Едуард Шилс: „... учтивостта (civility) е отношение и начин на действие, което се опитва да постигне баланс между сблъскващи се искания и сблъскващи се интереси“. Разрушаването на учтивостта разрушава възможността за подобен баланс. Оттук насетне сблъсъците между искания и интереси могат да се решат само със сила - тоест, между не-равни.

Защо е важно как говорят кандидатите за властта

Дългогодишната хибридна война на Путин срещу политическия език на Европа целеше не на последно място установяването на бруталното говорене като норма, която да докара начело на отделните държави популисти, подобни на него - такива, които презират „цивилните“, смятат равенството за някаква „джендърска“ измишльотина и обещават установяването на режим на силата. В крайна сметка Путин разчиташе на това, че когато в Европа погине политиката и се установи режим на силата, то той, Путин, ще се окаже по-силен от всички. И ще завладее Европа, започвайки от Украйна.

Не стана така, тъй като и трите основни стълба на нашата цивилизация - върховенството на правото, управлението на цивилните и учтивостта в общуването - издържаха на натиска. Онези политици, които все пак продължават да говорят брутални и вулгарни неща, вече отдалеко лъсват като кандидат-насилници и съюзници на Путин.

Задават се избори. Наблюдавайте внимателно кандидатите за властта в България. Слушайте приличните, учтивите, спретнатите. Онези, които ръсят обиди, бълват вулгарна реч и демонстрират разпищоленото поведение на бандитски главатари - тях ги избягвайте. Те не са безобидни. Те са бъдещите ви господари. Ще ви одерат, а после ще ви продадат на Путин за шепа рубли или бутилка газ.

Проф. Евгений Дайнов, DW