В документа се подчертава, че Балканите притежават едни от най-чистите и диви реки в Европа – жизненоважни за биоразнообразието на континента и определяни като неговото „синьо сърце“. Авторите предупреждават, че този ценен ресурс е все по-застрашен от разрастването на инфраструктурните проекти в региона.

През последните години Балканите са свидетели на бум на малки, щедро субсидирани водноелектрически централи.

Регионът често попада във фокуса на инвеститори, привлечени от сравнително евтиния и възобновяем енергиен ресурс, отбелязва АФП. Според доклад на двете организации от 2024 г. в региона вече функционират около 1 800 такива централи, а над 3 000 проекта за нови обекти са в различен етап на планиране.

В последния си доклад, обхващащ над 83 000 км реки, организациите се фокусират върху т.нар. полуестествени реки – водни течения с почти непокътнато русло и естествени заливни равнини. През 2012 г. тези реки са представлявали около 30 процента от всички водни течения в региона, докато през 2025 г. делът им спада до 23 процента. Докладът определя това като „печална загуба от 2 450 километра водни течения“.

Загубата на тези жизненоважни за екосистемите реки е особено осезаема в Босна и Херцеговина и в Албания. В Босна делът на непокътнатите реки е намалял с 23 процента между 2012 и 2025 г., а в Албания почти естествените речни участъци са спаднали от 68 процента през 2012 г. до едва 40 процента през 2025 г., сочат данните.

Въпреки негативните тенденции докладът отчита и положителни примери. През 2023 г. албанското правителство предостави на река Вьоса – една от последните диви реки в Европа – статут на национален парк. Това е позволило да бъдат блокирани близо 40 планирани бента. Подобни юридически победи са допринесли за спасяването на около 200 км големи водни течения и 700 км малки реки през последните години, се посочва още в доклада.