Реклама / Ads
Frognews
2| 3598 |28.11.2019

Европейската комисия: Българите живеят нездравословно, имат неефективно здравеопазване и най-кратък живот в ЕС

.
Източник: БГНЕС
Европейската комисия публикува доклади, в които се представят профилите на здравните системи в 30 държави. Здравните профили на държавите се съпровождат от придружаващ доклад, в който се отбелязват най-значимите тенденции в трансформацията на системите на здравеопазването им и се правят основни заключения от профилите.

Здравеопазването в България продължава да е организирано по неефективен начин: повечето болници и хоспитализации изискват високи разходи, профилактиката и извънболничната помощ са слабо развити, поради което продължителността на живота е ниска, докато смъртността от предотвратими заболявания остава висока, предаде БТА.

 

Разходите за здравеопазване също растат, но остават ниски на фона на останалите страни и натоварват все повече джоба на хората, като правят здравеопазването недостъпно за граждани с ниски доходи. Отлаганите и недовършени реформи не позволяват балансиране на диспропорциите.

 

Българите живеят нездравословно и умират рано

 

Въпреки че средната продължителност на живота в България се е увеличила от 71,6 години през 2000 г. до 74,8 години през 2017 г., тя е най-ниската в ЕС. През същия период продължителността на живота в другите държави от ЕС се е повишила от 77,3 до 80,9 години.

 

Болестите на органите на кръвообръщението и онкологичните заболявания са основните причини за смъртността, като съществуват значителни различия в здравното състояние според пола, региона и образованието. Въпреки че Латвия, Естония и Румъния са регистрирали по-кратка средна продължителност на живота през 2000 г., увеличението в тези държави изпреварва темповете в България.

 

Мъжете с ниско образование на възраст 30 години живеят средно с 6,9 години по-малко от онези с висше образование. При жените разликата е по-слабо изразена — 4,5 години, но малко по-голяма от средната за ЕС от 4,1 години. Тази разлика в продължителността на живота може да се обясни отчасти с различната експозиция на рискови фактори, като например употреба на тютюн и нездравословно хранене.

 

Делът на умиранията, дължащи се на поведенчески рискови фактори се оценява на 51 % от всички смъртни случаи в България, спрямо 39 % в целия ЕС. Рисковете, свързани с хранителния режим, включително ниската консумация на плодове и зеленчуци и високата консумация на захар и сол, имат определена роля за 33 % от всички смъртни случаи през 2017 г., което е най-високият дял в ЕС и надвишава почти двойно средната стойност за ЕС (18 %).

 

Тютюнопушенето (включително активното и пасивното пушене) е допринесло за приблизително 21 % от всички смъртни случаи, докато около 5 % се дължат на употребата на алкохол, а 4 % — на ниската физическа активност.

 

Инсултът е водеща причина за смъртта

 

Сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смърт сред българите. На болестите на органите на кръвообръщението се дължат най-висок брой смъртни случаи с над 1 100 починали на 100 000 души за 2016 г. (около три пъти повече от средната стойност за ЕС, която е 360 на 100 000).

 

На инсулти се дължат 300 от тях (в сравнение с 80 средно за ЕС). Всъщност инсултът е бил причина за около една пета от всички смъртни случаи.

 

Смъртността от исхемична болест на сърцето, втората най-често срещана причина за смърт, е намаляла повече от наполовина от 2000 г. насам. Спадът е по-изразен при жените и отчасти се дължи на намаляването на някои поведенчески рискови фактори, както и на подобрената ранна диагностика и лечение (безплатни годишни медицински прегледи за сърдечно-съдови заболявания) и увеличената употреба на лекарства за хипертония.

 

Ниска преживяемост от онкологични заболявания

 

Ракът на белите дробове е най-честата причина за смърт от онкологични заболявания, като смъртността се е увеличила с близо 12 % от 2000 г. насам, което отчасти е отражение на последиците от тютюнопушенето. През последните години е нараснала и смъртността от други видове онкологични заболявания, по-специално от рак на дебелото черво и на гърдата.

 

Петгодишните коефициенти на преживяемост от рак на гърдата, простатата и от колоректален рак се повишават, но продължават да бъдат по-ниски от средните за ЕС.

 

Висока предотвратима смъртност

 

През 2016 г. равнището на предотвратимата смъртност в България достига 232 на 100 000 души население, което е значително по-високо от средното за ЕС от 161 души.

 

Освен рака на белите дробове, който обуславя 16 % от предотвратимата смъртност, инсултът, исхемичната болест на сърцето и хипертонията, взети заедно, са допринесли за 41 % от всички предотвратими смъртни случаи.

 

Частните болници са се увеличили 6 пъти, а хоспитализациите в тях – 78 пъти

 

Въпреки целите на политиката за укрепване на първичната и специализираната извънболнична помощ, болничната помощ продължава да нараства. Броят на хоспитализациите в България е значително по-голям от другите страни от ЕС.

 

Това се дължи основно на разрастването на частния сектор: за разлика от броя на публичните болници и леглата в тях, които през периода 2010—2016 г. значително намаляват съответно с 16,7 % и 32,6 %, броят на частните болници се увеличава шест пъти, а броят на леглата — 36 пъти през същия период.

 

Като цяло увеличението в броя на болничните легла от 2005 г. насам показва тенденция, обратна на други държави от ЕС. Броят на хоспитализациите в публичните болници намалява 1,7 пъти, но този на хоспитализациите в частни лечебни заведения се увеличава 78 пъти.

 

Същевременно високите равнища на задлъжнялост на публичните болници са траен проблем, към който често се подхожда чрез палиативни мерки като периодично покриване на дълговете, който все още не е разрешен.

 

През 2015 г. България има най-голям брой на хоспитализации поради сърдечна недостатъчност, диабет и астма в ЕС. Това са заболявания, които могат да бъдат лекувани ефективно в амбулаторни условия и безспорно показват, че се разчита до голяма степен на болничната помощ.

 

Реформите се отлагат

 

Прекомерното използване на болнична помощ се корени в множество фактори и е било предмет на няколко политически инициативи, не всички от които са били успешно приведени в изпълнение.

 

“Данните сочат, че ефикасността на здравните услуги в България е ниска и подобряването на качеството на грижите е бавно. Освен това много високите равнища на хоспитализации в България отчасти се дължат на слабото развитие на профилактични здравни услуги и на първичната медицинска помощ. По-конкретно, в Националната здравна стратегия е оценено, че около 20 % от болничните процедури биха могли да се прилагат в извънболничната помощ, докато 10 % от хоспитализациите биха могли да се избегнат напълно, ако е налице по-добра извънболнична помощ. Усилията за заменяне на ориентирания към болничната помощ модел на предоставяне на здравните услуги често биват отлагани“, посочва докладът.

 

Личните лекари са малко

 

Като проблем докладът отчита и малкият брой общопрактикуващи лекари, което влошава достъпността до здравна помощ. В България броят на лекарите е относително голям, като се доближава до равнището в Германия, но осигуреността с медицински сестри е втората най-ниска в ЕС след Гърция.

 

През 2016 г. едва 15,5 % от лекарите са общопрактикуващи, което е много под средното равнище за ЕС от 27,3 %.

 

Финансовата достъпност се влошава

 

Докладът отчита, че финансовата достъпност на здравеопазването продължава да се влошава. Особено по отношение на лекарствените продукти.

 

Разходите за здравеопазване са се увеличили значително, но тяхното равнище продължава да е сред най-ниските в ЕС. През 2017 г. България е изразходвала 1 311 евро на глава от населението (коригирани с разликите в покупателната способност) за здравеопазване, което е четвъртото най-ниско равнище в ЕС. През периода 2005—2017 г. разходите за здравеопазване на глава от населението са се увеличили повече от двойно с 5,3 %

 

Въпреки намаляващото равнище на заявените неудовлетворени потребности през последните години, данните показват, че през 2017 г. 32,6 % от българите са изпитали затруднения, а 54,8 % са съобщили за известни затруднения при получаването на лекарства.

 

Сред домакинствата с ниски доходи делът на хората, които са съобщили за затруднения, е сред най-високите регистрирани в ЕС: 57,9 % са съобщили за сериозни затруднения, а 39.2 % — за известни затруднения. Този дял е още по-висок по отношение на денталната помощ.

 

Един на всеки седем българи е здравно неосигурен

 

Докладът отчита още, че значителен дял от населението е неосигурено.

 

Последните оценки на Министерството на финансите сочат, че през 2017 г. общо 719 000 души (10,2 % от населението) са здравно неосигурени, въпреки че според НЗОК делът на гражданите, които не са обхванати от социалното здравно осигуряване, вероятно е около 14 %, при отчитане на онези, които постоянно живеят в чужбина.

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. През октомври 2019-а българите пътуват повече до Сърбия, Турция и Северна Македония 1| 3324 |27.11.2019 . Съветът на ЕС одобри новия състав на Европейската комисия 0| 2924 |25.11.2019 . Петър Витанов пита Европейската комисия за мръсния въздух в Русе 0| 3111 |22.11.2019 . Доналд Туск e новият президент на Европейската народна партия 2| 3147 |20.11.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ