Евростат: Всеки трети българин е имал неизплатени кредити

По този показател страната ни е на предпоследна, 27-ма позиция в ЕС, като зад нас са само жителите на южната ни съседка Гърция.

Според данни на финансови експерти средният дълг на човек у нас през 2017 г. е бил над 900 лева, като за сравнение през 2015 г. сумата е била около 450 лв., т.е. в рамките на две години задълженията на българите са скочили двойно.

Общият обем на вземанията през въпросната година е бил 1,8 млрд. лева, като кредитополучателите у нас са били над 1,8 млн. души. Необслужваните потребителски заеми са били за над 800 млн. лева, към края на м.г., като към тази сума трябва да се добавят и 1 млрд. лева необслужвани ипотеки.

Според експертите бързите кредити са били бумерангът, който се завръща при хората като основен фактор за трупане на нови кредити и лавинообразното задлъжняване на потребителите. Най-голяма част от взетите бързи кредити през 2017 г. са били за мобилен телефон, компютър, таблет, аудио системи и телевизори.

През 2017 г. е имало три типа лош дълг, които са създавали финансови проблеми на сънародниците ни - към банки, към телекоми и към институции за бързо кредитиране. Така близо половината от лошия дълг на българите е идвал от банките, а около 30% - от телекомите. На трето място се нареждат небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. "бързи" кредити, които акумулират 20 на сто от възложения за събиране дълг.

Според европейската статистика около 10% от жителите на ЕС, или един на всеки десет души в Евросъюза, е имал неизплатени дългове и забавени плащания през 2017 г.

Почти половината от жителите на Гърция (48%) са били в просрочие с ипотека, наем, комунални сметки или плащания по договори за покупка през 2016 г., отчита анализът на Евростат. На втора позиция са били хората в България (34%), а над една четвърт от хората в Кипър и Хърватия - по 26% - също са били в просрочие заради ипотека, наем или други плащания.

Най-ниски пропорции на хора с финансови задължения са били регистрирани в Чехия и Германия - по 4%, Холандия - 5%. Швеция, Дания и Австрия също са били сред страните, в които е отчетен много нисък праг на хора с финансови задължения - малко над 5%.

От последния доклад на Европейската комисия, посветен също на темата "лоши кредити", става ясно, че макар и да е намалял за година, общият обем на необслужваните кредити към средата на 2017 г. остава внушителен - 950 млрд. евро. Според данните на ЕК в средата на 2017-а необслужваните кредити в ЕС са били 4,6% от всички отпуснати заеми, като това съотношение е намаляло с 1% в сравнение със средата на 2016 г.

Според анализа, за да се справят с необслужваните кредити в ЕС Европейският банков орган и Европейската комисия смятат да предприемат редица мерки относно въвеждането на общи правила за справяне с лошите кредити, както и развитие на вторичния пазар за лошите кредити. Правят се стъпки за подобряване на законодателната рамка на несъстоятелността, като предстои ЕК да направи общ преглед по тази тема, отчита Евростат.