Лозан Панов: Горко на всеки, който смее да се противопостави на главния прокурор

Той изнесе реч за своя приятел, както и за състоянието на правосъдието и държавата днес. 

Ето цялата реч на съдия Лозан Панов:

Сега имам честа да дам първата награда на Фондация “Кристиан Таков” – “Битка за право и справедливост”, на един изключително достоен българин, на един човек, който е непримирим към лъжата, към неправдата, към незаконността, към подлостта, към несправедливостта. Един човек, чиято ценностна система се припокрива с ценностната система на Кристиан – това е неговият студент, колега, съмишленик и приятел – г-н Лозан Панов. 

Благодаря на Фондация “Кристиан Таков”, благодаря и на организаторите от Инициатива “Правосъдие за всеки”. Скъпи съмишленици в нашата битка за право и справедливост ще Ви призная, че досега винаги отклонявах предложения да бъда номиниран за награди – част от битката ми със суетата е да съзнавам, че това, което правя, е нормално и че затова съм там, където съм. 

Напълно разбираемо е, когато си заобиколен от управници – повечето от които са прегърнали властта, но са се отвърнали от Бог – нормалното да се отличава като изключение. 

Приех да бъда номиниран за тази награда заради Кристиан Таков – Свободният човек, достоен за възхищение. Случи ни се да живеем във време, в което цари мракът на апатията, породен от липсата на цел. Липсата на справедливост води до липсата на цел. Името на Кристиан винаги ще пръска светлина в мрака на апатията. Защото мъдростта му ни показваше, че справедливостта не е само дума – беше човек свободен, от оковите на користта, който никога не се страхуваше да заяви истината на висок глас.

Според Кърт Вонегът светец е този, който се държи почтено в непочтеното общество. Кристиан беше нашият съвременен български светец. Изключителен борец за справедливост, който си тръгна, без никога да потърси отплата затова, което дава. А той заслужаваше такава, но изглежда, че съдбата на божите пратеници винаги е мъченическа. 

Когато преди три години на 135-годишнината на Върховния касационен съд си позволих за първи път публично остро да разкритикувам законодателните промени, които минираха отново съдебната реформа до мен беше Кристиан Таков. 

Днес ми се искаше да споделя с вас, че съм постигнал нещо с това начинание. Целта ми бе да провокирам истински, смислен, професионален дебат, който да доведе до нови по-смели стъпки от страна на законодателя. Това не само че не се случи, но перверзното разбиране на политическия ни елит за договорните отношения между гражданин и държава в законодателния процес се стигна до един истински законодателен разврат. Това би казал Кристиан. Резултатът е, че в правния ни мир съществуват вече норми, които са в крещящо противоречие с основни принципи в правото. Така държавата ни от закрилница на гражданите се превръща в тяхна мащеха. 

Искаше ми се днес да Ви съобщя, че след като разобличих публично преди важно гласуване на Заседание на Висшия съдебен съвет изпратения ми от министър-председателя SMS – съвкуплението между съдебната и изпълнителната власт се е ограничило. Вместо това трябва да Ви кажа, че атаките към онези представители на съдебната власт – които отказват да се съвкупят -станаха още по-жестоки, пък който издържи. 

Искаше ми се да споделя с Вас, че започнахме да се връщаме към приличието, но вместо това ще трябва да ви споделя как ме посрещнаха на заседание на Пленума на ВСС – с окървавени агнешни главички, защото щях да попитам главния прокурор ходил ли е в офиса на политически деец, за да се среща с крупен бизнесмен. Поведението спрямо мен на всички отговорни фактори в държавата при казуса “ЦУМ-гейт”, придружено с пеевската пропаганда – бе много ясно послание към цялата магистратска общност: горко на всеки, който смее да се противопостави и наруши омертата на недосегаемостта на главния прокурор. 

Искаше ми се да споделя с Вас добрата вест, че при скандала с гнилите ябълки в Софийски градски съд, който разкри законови нарушения в най-големия окръжен съд на страната – някой понесе отговорност. Но уви, от шест инициирани от мен дисциплинарни производства над ръководния състав на съда – всичките приключиха с happy end за участниците в “Яневагейт”, с изключение на самата Янева, която получи осъдителна присъда, но по друг казус. 

В една такава ситуация напълно разбираемо е необичайно поведение на колегата Милен Василев от Софийския апелативен съд, който при сблъсъка си с такава практика избра да разлепи в коридорите на съда заявление, в което публично обвини председателя на Софийския апелативен съд в действие със силен корупционен мирис. Последващите събития доказаха, че колегата очевидно правилно е преценил, че няма смисъл да търси съдействие на компетентните органи. Опитах се да му покажа, че институциите работят, като предизвиках проверка, но се опасявам, че му показах точно обратното. 

Искаше ми се да Ви кажа и за ключовата роля на медиите в битката за право и справедливост, тъй като те са тези, които са призвани да разкриват, че в нощта не всички котки са черни. Но не мога! 

Защото същите медии щедро отразиха новините за магистратите, участвали в скандала “Яневагейт”, които били изчистили имената си от моето набеждаване. В същото време горко на всеки почтен съдия, който откаже да обслужи интересите на собственика на тези медии, затова на фона на пропагандата почтеността всъщност вече изглежда като истински подвиг, а не като нормално човешко поведение. 

Искаше ми се да Ви кажа, че България вече е свалена от европейската сцена на срама за лошо правосъдие, но, уви, истината е съвсем друга. Но за сметка на това продължава безкрайното говорене за съдебна реформа, за да се отклонява вниманието от истинския проблем. 

Дълбоко порочен е стремежът на политиците да овладеят върховете на съдебната система, тъй като добре съзнават, че независимата съдебна система е ключов фактор в борбата с корупцията. 

Свидетели сме как години наред управлението на страната и на самата съдебна система се осъществява от компрометирани и ниско легитимни политици и висши съдебни съвети. Желанието на политиците да наложат зависими хора на най-високите етажи всъщност цели да разтворят чадър над себе си и да отнемат тази възможност на своите противници.

Само че съдебната система е така устроена, че тя не може да работи селективно. Тя или работи или не. Това води до нейното блокиране. 

И накрая ще кажа, че много ми се искаше да споделя с Вас, че съм спрял злото. Уви, и това няма да е истина, но в моментите, в които се изправят срещу него винаги си спомням думите на един мъдрец, който доскоро беше сред нас. Кристиан казваше, че “ако прекалено много започне да се спира злото, то в акт на самозащита ще отвърне с някаква мярка”.

Именно мерките, които се вземат срещу мен и семейството ми ме карат да вярвам, че поне съм ограничавал злото. “Лошото е – както казваше Кристиан, – че за неговото ограничаване  са необходими непрестанни, ежедневни усилия, които освен неблагодарни могат да се окажат и опасни.”

Зная, че и в бъдеще ще плащам цена за усилията да се спира злото, но въпреки това вярвам, че борбата за справедливост много си струва и всеки от нас трябва да е готов да плати за нея цена.  

Почивай в мир, приятелю. Ние ще продължим да следваме пътя.