Финасистът проф. Андрей Захариев: Капиталовата програма е големият минус на нашата бюджетна сфера

"В бюджета стоят разчети, които са функция на една естествена инерция на икономиката. В нашия случай инерцията е растеж. Не бива да го подценяваме. За първи път имаме БВП над 200 млрд. лева. 

Инфлацията е в рамките на до 1.5% спрямо трите най-добри в еврозоната.

Имаме постигнат реален растеж, не номинален, от 2.8%.

Министерството на финансите постави едни показатели, които говорят, че всичко в държавата, което създава доход, оборот, добавена стойност трябва да бъде обхванато от статистиката – от НСИ и от НАП, а след това да влезе като приходи по максимално честен начин. Да няма икономика в сянка", обясни експертът.

По думите му най-големият растеж от разчетите е в ДДС.

"Стъпката от плюс шест милиарда не е никак малка - ежемесечно да имаме по половин милиард повече приходи от ДДС. Това е една класическа битка между НАП и тези, които искат да живеят в икономиката в сянка. Има два инструмента, които работят - разкриваемост и наказуемост. Явно ще се сложи край на изтичането на финанси капка по капка", уточни специалистът.

"В разходната част има едно състезание между различни сектори, които да обявят, че изоставането при тях е много голямо. Проблемът идва от въведения автоматизъм в най-масовия сектор – образованието, където има над сто хиляди заети и съществува обвързване на възнагражденията с конкретен процент – 125% спрямо средната заплата в страната. Това въвежда поток от разходи, от който няма как да се избяга. Това, което обещаха в сферата на сигурността и вече е реализирано, също не е малък разход.

От гледна точка на данъци имаме една месечна регулярност на постъпленията. 

От гледна точка на капиталови разходи има предварителен разчет какво може и за какво има проектна готовност. Това не може да стане само с данъци. Затова се налага да се тегли дълг", каза още той.

Проф. Захариев е категоричен, че капиталовата програма е големият минус на нашата бюджетна сфера.

Не виждам логика да се твърди, че членството в еврозоната ще е със знак минус, коментира още финансистът. 

"Сега е моментът за еврозоната, защото отговаряме на условията. Да си платил цената на фиксирания курс, да имаш свръх обезпечен резерв, който покрива парите в обръщение, да влезеш в система, където минималните задължителни резерви са в пъти по-ниски и биха освободили над десет милиарда в търговските банки свеж кредитен ресурс за подкрепа на бизнеса".