Фон дер Лайен: Това е повратен момент за европейската сигурност! Трябва ни рязко засилване на отбраната

Форумът ще се състои в момент, в който европейски лидери бързат да разработят стратегия в отговор на инициативата на американския президент Доналд Тръмп да се договори с руския държавен глава Владимир Путин. Освен това в Европа се засилват опасенията, че САЩ ще намалят военното си присъствие на континента.

"Европейската сигурност се намира в повратен момент", написа Фон дер Лайен в социалните мрежи, след като пристигна във френската столица.

След шокиращия ход на САЩ от миналата седмица да отстранят Киев и европейските му поддръжници от мирните преговори, Урсула фон дер Лайен заяви, че въпросът е „за Украйна - но и за нас. Нуждаем се от нагласа за спешност. Нуждаем се от увеличаване на отбраната. И от двете се нуждаем сега.“

"Трябва да се настроим за извънредната ситуация. Трябва ни рязко засилване на отбраната. И ние се нуждаем от тези две неща сега", категорична бе Фон дер Лайен.

"Това е началото на процес, който ще продължи с приобщаването на всички партньори, ангажирани с мира и сигурността на Европа", написа, от своя страна, Коща в социалната мрежа "Екс". "ЕС и страните, които членуват в него, ще играят централна роля в този процес", поясни председателят на Европейския съвет.

Британският министър-председател Киър Стармър коментира, че Обединеното кралство и Европа са изправени пред "предизвикателство за поколенията" и че "трябва да направят повече". По-рано днес британският лидер изрази готовност да изпрати мироопазващи сили в Украйна.

"Очевидно непосредственият въпрос е бъдещето на Украйна и ние трябва да продължим да поставяме Украйна във възможно най-силна позиция, каквото и да се случи по-нататък", отбеляза Стармър пред журналисти в Бристол, преди да замине за Париж. Премиерът добави, че всички участници в срещата искат мир, но че също така те искат да се уверят, че мирът ще бъде траен.

Междувременно словашкият лидер Роберт Фицо заяви, че ЕС не е упълномощен да взема решения относно изпращането на чуждестранни войски в Украйна, информира Ройтерс.

"ЕС не е упълномощен да взема решения относно участието на чуждестранни войски (в мироопазващи операции) на територията на друга държава", пише в изявление на Фицо, разпространено от неговата канцелария. Словашкият премиер отбеляза, че въпросът за изпращането на войски в Украйна е от компетентността на ООН или на двустранните споразумения и че това "е тема, с която ЕС няма нищо общо и не бива да коментира".

Британският министър-председател Киър Стармър повтори нейните чувства, като преди да замине за френската столица заяви пред репортери, че „не става въпрос само за фронтовата линия в Украйна. Става дума за фронтовата линия на Европа и на Обединеното кралство. Става въпрос за националната ни сигурност", предаде The Guardian.

Стармър добави: „Трябва да се активизираме по отношение на колективния ни отговор в Европа. И под това имам предвид способности, под това имам предвид да играем пълноценно, когато става въпрос за защита на суверенитета на Украйна, ако има мирно споразумение.“

На фона на нарастващото осъзнаване на необходимостта от решителни действия в лицето на решението на Вашингтон да започне двустранни дискусии с Москва за прекратяване на войната, Стармър в неделя потвърди, че Обединеното кралство е готово да разположи войски на терен.

Швеция последва примера му в понеделник, когато министър-председателят Улф Кристерсон заяви, че съществува „абсолютна възможност“ тя да даде своя принос към следвоенните мироопазващи сили в Украйна, въпреки че преди това трябва да се постигне напредък в преговорите.

Германия обаче заяви, че все още е „преждевременно“ да се обсъжда ангажирането на войски, а Полша повтори, че не планира да изпрати свои сили в Украйна, за да помогне за гарантиране на следвоенната сигурност, а вместо това ще предостави финансова и военна помощ.

„Многократно сме заявявали, че преди всичко трябва да изчакаме и да видим дали и как, надяваме се, ще настъпи мир за Украйна“, заяви пред репортери в Берлин заместник-говорителят на германското правителство Кристиане Хофман.

„Тогава ще можем да говорим за условията и начина, по който това може да бъде осъществено“, каза тя. Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че въпросът е уреден и страната му „не планира да изпраща полски войски на украинска територия“.

Френският президент Еманюел Макрон свика извънредната мини-среща на върха, която трябва да започне в 16:00 ч. местно време, след като миналата седмица Доналд Тръмп смая Украйна и европейските ѝ съюзници, като обяви, че се е обадил на руския президент Владимир Путин, за да обсъдят прекратяването на войната.

Очаква се на срещата да присъстват лидерите на Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, Испания, Нидерландия и Дания, както и председателите на Европейската комисия и Европейския съвет и генералният секретар на НАТО.

Във вторник в Саудитска Арабия се очаква да започнат разговори между официални представители на САЩ, включително държавния секретар Марко Рубио, и руски екип, включващ външния министър Сергей Лавров и Юрий Ушаков, съветник на Кремъл и бивш посланик във Вашингтон.

Пратеникът на американския президент за Украйна Кийт Келог заяви в събота, че Европа няма да има място на масата за евентуални мирни преговори, но Вашингтон е попитал европейските столици какво биха обмислили да допринесат за гаранции за сигурността на Киев.

Вашингтон предупреди партньорите си от отбранителния алианс на НАТО, че Европа вече няма да бъде негов основен приоритет в областта на сигурността, а ръководителят на отбраната на САЩ Пийт Хегсет изглежда също така изключи възможността Украйна да се присъедини към нато или да си върне цялата територия, която загуби от 2014 г. насам.

Представител на френското председателство заяви, че на разговорите в Париж ще бъдат разгледани „гаранциите за сигурност, които могат да бъдат дадени от европейците и американците, заедно или поотделно“, като миротворците са само един от елементите на гаранциите за сигурност.
прескочи промоцията на бюлетина

„Заради ускоряването на украинския въпрос и в резултат на това, което казват лидерите на САЩ, има нужда европейците да направят повече, по-добре и по съгласуван начин за нашата колективна сигурност“, заяви съветник в кабинета на Макрон.

Срещата следва множество подобни срещи на върха, които досега показаха, че 27-те страни от ЕС не са в състояние да изработят съгласуван план за прекратяване на войната. Освен Обединеното кралство само Франция преди това беше сигнализирала за готовност да изпрати войски на определен етап.

Подчертавайки трудностите, които Европа би могла да срещне при намирането на единен отговор, някои държави-членки, сред които Словения, Чешката република и Румъния, заявиха, че са недоволни от факта, че срещата в Париж не е била пълноценна среща на върха на ЕС.

„На символично ниво организаторите на срещата на върха в Париж показват на света, че дори в рамките на ЕС не всички държави са третирани еднакво“, заяви в изявление проевропейският президент на Словения Наташа Пирц Мусар.

Приятелското на Москва правителство на Унгария - един от основните поддръжници на Тръмп в ЕС - заяви, че това е среща на „провоенни, анти-Тръмп, разочаровани европейски лидери“, чиято цел е да „предотвратят постигането на мирно споразумение в Украйна“.

Външният ѝ министър Пеер Сиярто заяви, че „за разлика от тях“ Унгария „подкрепя амбициите на Доналд Тръмп; за разлика от тях ние подкрепяме преговорите между САЩ и Русия; за разлика от тях ние искаме мир в Украйна“.