Петък, 21 Септември 2018, 15:54
Frognews
0| 3110 |05.01.2018

Фрогоко: Антикорупционният закон удря частните болници и спасява държавните

.
Антикорупционният закон, върху който президентът Румен Радев наложи вето, ще се прилага спрямо частните болници, но не и спрямо Спешната помощ например, което е абсурдно, заяви пред Фрог нюз д-р Николай Болтаджиев, председател на Сдружението на частните болници.

„Частните болници не получават субсидии, както държавните и общинските. Ремонтите и тяхната поддръжка са за тяхна сметка.  Касата плаща само за извършена дейност.

 

Затова в частните болници не може да има корупция. Да, престъпления е възможно да се извършват, като например да се вземат пари без да има реален пациент, но това не корупция. Освен това Антикорупционният закон не касае Спешната помощ, Кръвните банки и др., което е странно, тъй като са на издръжка на държавата”, обяснява д-р Болтаджиев.

 

Той от името на организацията, която представлява, е сигнализирал председателя на Правната комисия по здравеопазване д-р Дариткова и министъра на здравеопазването Кирил Ананиев за недоразуменията в закона.

 

Ето какво им написа той:

 

С изненада установихме, че в чл. 6 на приетия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, сред лицата заемащи  висши публични длъжности са посочени:

 

46. управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния или общинския бюджет;


Считаме, че това е необосновано, влиза в противоречие с други закони и Европейски директиви и трябва да бъде премахнато от закона, поне що се касае до лечебните заведения, които са 100% частна собственост.

 

Управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ не са нито „висши”, нито „публични” длъжности. В допълнителните разпоредби на закона не е дадена дефиниция на понятията „публични” и „висши”. Приемаме, че понятието „висши” длъжности се тълкува в общоприетия смисъл и изброяването на тези длъжности е направено със самия закон. Термина „публична” длъжност, обаче е неразривно свързан с понятието за публично-правна организация. Длъжността се определя като публична, ако самата организация е публично-правна.   

 

Дефиницията на това дали една организация е публично правна или частно-правна е посочени в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18. Една организация представлява публично-правна организация, когато е създадена със специфичната цел да задоволява нужди от обществен интерес, без да има промишлен или търговски характер (буква а), притежава правосубектност (буква б) и когато e финансирана в по-голямата част от държавата, регионалните или местните органи или други публично-правни организации или е обект на управленски контрол от последните, или има административен, управителен или надзорен орган, повече от половината членове на който са назначени от държавата, регионалните или местните органи или от други публично-правни организации (буква в). Трите критерия, са кумулативни.

 

За лечебните заведения за болнична помощ, които са 100% частна собственост не се отнася нито един от посочените критерии. Лечебното заведение за болнична помощ, с изцяло частен капитал, е търговско дружество, което:

 

1.    действа в нормални пазарни условия;

2.    реализира печалба;

3.    понася загубите в резултат от извършването на дейността си;

4.    нуждите от общ икономически интерес, за задоволяването на които е създадено или има задача да задоволява, имат търговски характер.

 

Дефиницията на Директива 2004/18 е възприета и от нашия Закон за обществените поръчки.

 

В този смисъл чл. 6, т. 46 от  Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, сред лицата заемащи  висши публични длъжности е в противоречие със ЗОП и с Директива 2004/18

 

Лечебните заведения за болнична помощ не са бюджетни организации и не се финансират от държавния бюджет или от бюджета на НЗОК. Видно от алинея 3 на чл. 2 на Закона за здравното осигуряване, НЗОК не финансира болници, а „закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон.”


Изцяло неправилно е закупуването на дейността да се приравнява с финансиране от държавата или НЗОК. Най-малкото, защото няма нормативно задължение за закупуване. НЗОК може да закупи цялата дейност на болницата, но може и да не я закупи. Това е изцяло стопанска дейност, зависеща от избора на здравноосигуреното лице.

 

Капиталът на лечебното заведение е 100 % частен, когато лечебното заведение не се финансира по никакъв допълнителен начин от държавния или от общинския бюджет липсва правна и житейска логика, липсва и правен интерес от допускане и извършване на нарушение и/или престъпление, защото това би означавало, търговецът да накърни сам своите интереси. Следователно, чрез допускане на евентуална финансова вреда може и на практика действително се случва,  да бъде засегнат само частен, но не и обществен интерес. Следователно, частната болница, нейният директор и упълномощени лица, дори и да искат, не биха могли да нанесат вреда на обществения интерес.

 

Съществен е и друг въпрос. Законът включва управителите и изпълнителните директори на лечебните заведения за болнична помощ, но не и аналогичните длъжности на лечебните заведения за извънболнична помощ, Комплексните онкологични центрове, тъканни банки и прочее всички останали видове лечебни заведения.

 

Различните видове лечебни заведения са определени с оглед специфичните медицински дейности, които изпълняват. Няма нито житейска, нито правна логика за такова разделяне от гледна точка на закон, чиято цел е противодействие на корупцията.

 

Така например много от Комплексните онкологични центрове, които са 100% общинска собственост, са с годишни приходи надхвърлящи десетократно или стократно приходите на малка частна болница, но не попадат в обхвата на този закон. Формулировката на закона дори изключва от приложното му поле, лечебните заведения със специален статут по чл. 5 от ЗЛЗ.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Кънчо Стойчев за Антикорупционния закон: Назначават вълка да пази агнетата 1| 3223 |03.01.2018 . Шизофренична е позицията на президента по антикорупционния закон, според Христо Иванов 2| 3019 |02.01.2018 . Румен Радев върна на Народното събрание Антикорупционния закон 3| 2837 |02.01.2018 . Сдружение поиска президентът Радев да наложи вето върху закона за корупцията 9| 3560 |29.12.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах