Галин Стоев: Властта е абсолютно сляпа за собствената си катастрофа

Това заявява в интервю пред “Дойче веле” известният български режисьор Галин Стоев, директор на драматичния театър в Тулуза, Франция. 

Преди няколко дни интелектуалецът публикува отворено писмо до премиера Борисов, в който нарече политиката му “обикновена Cosa nostra”. Писмото бързо обиколи обществеността и предизвика бурни реакции. 

Ето и цялото интервю: 

Г-н Стоев, обърнахте се към премиера Борисов с отворено писмо, което бе цитирано от редица медии в България. Какво Ви провокира да го направите?

Това е резултат от дългогодишен процес, в който постъпателно се трупаха негативизъм и възмущение от стратегията и философията на едно недопустимо, според мен, политическо поведение. Протестите канализираха достатъчно гняв и в този случай просто трябваше да намеря адекватна форма на изказ, която да не е в тона на обичайната чернилка.

Аз, както и всеки друг, имам правото да я изразя, но нямам правото да натоварвам четящия с нея, нито да го унижавам, защото това би превърнало писмото ми в обикновен акт на нарцисизъм. А такива има достатъчно и без принос от моя страна. Друг е въпросът, че адресатът на това писмо е формален - то е писано не толкова, за да го чете той, а за да го прочетат колкото може повече хора. Целта е да се формулират и освободят думи, които така или иначе вече съществуват в съзнанието на огромно количество хора.

Наричате протестите “изблик на социална енергия” и смятате, че премиерът е очаквал той да “отече в плаващите пясъци на родните непукизъм, нихилизъм и безволие”. Какво Ви дава надежда, че този път непукизмът, нихилизмът и безволието няма да надделеят?

Няма гаранция, че това няма да се случи. Избликът по своята природа е ограничен във времето, той няма как да е константен. Но той е сериозен сигнал за случващото се на едно по-дълбоко ниво и именно този сигнал управляващите се опитват да изкривят и омаловажат. Затова е изключително важно да се насърчава съзнателност и да се напомня, че независимо кой е на власт, коректив винаги има. Той е етичен и се основава на централни морални принципи, на базата на които обществото е постигнало консенсус. Когато тези принципи са погазени, гражданите имат не просто правото, но и задължението да се противопоставят.

Убеден съм, че сме свидетели на появата на нова критична маса, която възприема света с много по-широк поглед от този на политиците, които я управляват в момента. Тези мислещи жени и мъже вече знаят, че правовата държава е реално възможна, защото самите те са я виждали и сега си задават логичния въпрос: защо и ние да не можем да я постигнем.

Един от двигателите на протестите са младите българи, живеещи в чужбина, които заради пандемията се озоваха това лято в България. Отбелязвате го и Вие в писмото. Вие също живеете на Запад и имате дългогодишна кариера там. Какво продължава да обръща погледа Ви към България?

Бих казал, че човек е свързан с родината си на клетъчно ниво, свързан е с езика и с културата, която го конституира. Това е мощна връзка, която с времето и натрупания опит ти помага да декодираш родната ситуацията от разстояние и така по-ясно да виждаш принципите, които я изграждат. Натискът на българите отвън може и трябва да се слее със съпротивата на българите вътре. Колкото и управляващите да се опитват да противопоставят тези две групи, те са близнаци и се стремят към едно и също нещо. Освен това тук са семейството ти, приятелите ти, учителите ти, хората, които обичаш и които са важни за теб. Това е емоционален пакт, който те прави отговорен, независимо къде се намираш. И това чувство за отговорност води непрекъснато разговор със съвестта ти.

Как бихте отговорили на упрека, че "отдалеч е много лесно да се дава акъл"?

Аз нямам претенции да давам акъл, в писмото си само констатирам последиците от едно управление. Има разлика между даване на акъл и поставяне на диагноза.

Казвате, че една система години наред може да трупа пасиви, докато в един момент се достигне ниво, което прави процесите необратими. Нека направим паралел с теорията на Томас Кун за научните революции. Според нея, една парадигма съществува, докато не се натрупат достатъчно аномалии, които да предизвикат криза. Кои аномалии предизвикаха настоящата криза в България?

В момента властва една латентна посредственост на всяко едно ниво в държавата. В такъв климат аномалиите започват да изглеждат като закономерности. Те се просмукват в съзнанието и мисленето и бавно и сигурно тровят целия социален организъм. Тогава естественият рефлекс на индивида е да се спасява поединично, защото вече не вярва на никого и на нищо. Омерзението взима връх и се превръща в социална пасивност, а това е идеалната среда за виреене на актуалното статукво, закрепено с институционални репресии, представящи се за действаща законност.

В исторически план българинът рядко е бил солидарен и поляризираните мнения за протеста го демонстрират. Но стратегията на властващите катастрофира в няколко неочаквани обстоятелства, за които те нямаха готов ход. Как да се справиш с компроматните снимки и записи, изпратени до медиите от твой близък приятел, превърнал се междувременно в заклет враг? Опитите на прокуратурата да открие снимащия, вместо да попита снимания, издават спиращ дъха инфантилизъм. Влизането в президентството пък окончателно доказа, че главният прокурор може да надмине по нелепост и тези, които му организираха конкурса за този пост. Паралелно с това интелигентната акция в Сараите предложи на гражданите нагледна илюстрация на това какво е да си олигарх под чадъра на властта. Всичко това влезе в идеална синхронизация, която отприщи недоволството.

Споменавате “безсрамните аудиозаписи”, профанирането на управлението и налагането на “фасадна демокрация с руско-азиатски привкус”. Вие сте човек на изкуството и културата. Кога и защо културата на изразяване, на политически дебат, на уважение към доказаните и можещите попадна в такава маргинализирана позиция по високите етажи на политическата и икономическа власт?

Тонът по презумпция се задава от властта, тя има силата да официализира един или друг тип говорене. Процесът на поголовно обезкултуряване започна отдавна на всички нива на обществения и политически живот. Сегашното управление е едновременно инициатор и резултат на този процес. Олигархичната власт по принцип не обича интелектуално еманципирания гражданин, защото той има критически поглед и може да мисли сам, без опорни точки, спуснати му отнякъде. За такава власт той е потенциална опасност, тази власт има интерес да създава безлична и сива маса, която е лесна за манипулиране. Глупакът обожава да съсипва авторитети, защото това е единственият му полезен ход в опита да придобие легитимност, превръщайки така и другите в глупаци. Навремето шайките на Хитлер издигат клади и горят книги, тоталитарните режими ги забраняват като опасни, а днешната власт стъпква всеки опит за сериозно критично мислене, маргинализирайки образованието и културата, оставяйки учители и артисти да изнемогват в екзистенциална нищета, сякаш те не са част от обществото, на което тази власт е призвана да служи. Това си има име - казва се културен геноцид.

Когато имаш най-силната позиция в държавата, осигурена ти от гласа на избирателите, но я ползваш като телевизионно риалити, с което да си осигуриш необходимото ти внимание за събиране на лайкове, очевидно има проблем. Това е като да разполагаш с Кралски печат, който ти дава изключителни правомощия, а ти да го ползваш за чупене на орехи. И ако в една художествена фикция това може да изглежда комично, в реалния живот е престъпно. Именно този парадокс, колкото и да е очевиден, е трудно да бъде видян и изговорен. За това се изисква базисен здрав разум, който да осветли тази дисфункционалност. Протестът на екзистенциално ниво демонстрира наличието именно на такъв здрав разум.

Какво искате да кажете на хората на площада и ще Ви видим ли там скоро?

Галин Стоев: Аз съм в България от началото на протестите и ги посещавам, когато времето и работата ми позволяват. А на протестиращите бих казал, че това е само началото. В момента властта се опитва да ни убеди в политическата си отговорност, като ни плаши с всевъзможни катастрофални сценарии за бъдещето и упорито пита кой ще я смени, ако си тръгне. Но това е нелегитимен въпрос, който вече не е в нейната юрисдикция. Тъй като е абсолютно сляпа за собствената си катастрофа, тази власт опитва да постави каруцата пред коня.

А въпросът за наследниците ѝ ще излезе на дневен ред тогава, когато дойдат избори и когато всички участници в тях ясно заявят програмите и приоритетите си, а също и с кого ще играят в новата политическа ситуация. Както е казано, по делата им ще ги познаете. И ако делата им се различават от думите, тогава хората трябва пак да излязат по площадите и да им поискат сметка. Гражданското общество и демокрацията са цивилизационен процес, а не крайна спирка на автобус. Колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-еманципирано и безкомпромисно ще можем да упражняваме контрол над тези, които са там не за да ни инфантилизират, а за да служат на цялото общество.