Бързият възход на Китай, руската инвазия в Украйна и войната между Израел и Иран превърнаха геополитическото съперничество в основна сила, оформяща световната икономика. Оттеглянето на президента Доналд Тръмп от дългогодишните политики на САЩ изостри тази несигурност, което принуди както правителствата, така и бизнеса да се преориентират във все по-сложен стратегически пейзаж.
Неотдавнашната среща на върха на НАТО в Анкара отрази тази нова реалност, като демонстрира как геополитическите и сигурностните императиви могат да надделеят над други важни политически цели. Никъде този компромис не е по-очевиден, отколкото в отношенията на Запада със страната домакин на срещата на върха.
Замразен път към ЕС
Турция отдавна е недооценен съюзник в НАТО и жизненоважен икономически мост между Европа и Близкия изток.
Въпреки че връзките ѝ с НАТО и Запада отслабнаха през последните години, уникалното стратегическо местоположение на Турция я прави незаменима за Алианса.
С население от близо 88 милиона и вторите по големина въоръжени сили в НАТО, тя е водеща регионална сила. В икономически план Турция се е превърнала в един от водещите производствени и логистични центрове в региона.
След като остана неутрална през почти цялата Втора световна война, Турция по-късно решително се обедини със Запада, като се присъедини към НАТО.
Впоследствие държавата сключи Споразумение за асоцииране с Европейската икономическа общност – предшественикът на съвременния Европейски съюз – и в крайна сметка кандидатства за пълноправно членство.
Процесът на присъединяване набра скорост след победата на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Тайип Ердоган на изборите през 2002 г.
Но преговорите се проточиха с години и стигнаха до задънена улица след 2017 г.
Това отчасти се дължи на нежеланието на ЕС да продължи напред на фона на нарастващите опасения относно отстъплението от демокрацията при управлението на Ердоган. Неговото все по-авторитарно управление усложни и отношенията със Съединените щати.
През 2019 г. първата администрация на Тръмп блокира продажбата на американски изтребители F-35 на Турция, след като страната закупи руската система за противовъздушна отбрана С-400 – американските власти се опасяваха, че притежаването на двете системи от страна на Турция може да предостави на Русия ценна разузнавателна информация за F-35. Втората администрация на Тръмп предприе коренно различен подход, като продължи с плановете си да продаде реактивни двигатели на стойност над 700 милиона долара на турската изтребителна програма KAAN – като същевременно сигнализира за готовност да преразгледа продажбата на F-35.
Срещата на върха показа предпазливостта на Запада
В годините преди срещата на върха на НАТО през юли 2026 г. ЕС и други западни съюзници бяха предпазливи спрямо Турция поради атаките на Ердоган срещу демократичните институции, близките му връзки с Путин и съмнителните икономически политики. С нарастването на стратегическото значение на Турция обаче много съюзници от НАТО започнаха да обръщат повече внимание на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната.
Това беше демонстрирано от последната среща на върха на НАТО в Анкара.
Тръмп не е сдържал похвалите си за Ердоган, докато европейските съюзници до голяма степен се въздържат от публични критики към вътрешната политика на турския лидер.
Подобни промени подчертават признанието за стратегическото значение на Турция и ключовата ѝ икономическа роля в един все по-нестабилен регион.
И те също така въплъщават дилемата, пред която са изправени западните демокрации: някои от страните, които са най-важни за трансатлантическата сигурност, са сред тези, които се отклоняват най-много от демократичните норми.
Ако бъдат притиснати твърде силно, те биха могли да попаднат в орбитата на съперници като Китай и Русия. Ако бъдат притиснати твърде слабо, ерозията на демократичните институции би могла да се ускори, подкопавайки както ценностите, които Западът се стреми да защитава, така и авторитета му да ги защитава.
Съгласуването на тези противоречиви императиви е изключително трудно, както признават лидерите на ЕС и НАТО. Но това ще бъде от решаващо значение не само за запазване на авторитета на Запада, но и за реализиране на пълния потенциал на Турция като стратегически съюзник и икономически партньор.
Project Syndicate
Ан О. Крюгер, старши сътрудник в Училището за висши международни изследвания към Университета „Джонс Хопкинс“ и Центъра за международно развитие към Станфордския университет.
