Според него турският президент Ердоган трябва да е доволен от домакинството на срещата: "То показва, че Турция има ключова роля в Алианса, въпреки нейната сложна и нееднозначна външна политика. От друга страна, личната му връзка с Тръмп беше на преден план. Да видим по-дългосрочно как ще се отрази срещата в двустранен план, защото Турция има няколко искания спрямо САЩ, които са трудно реализируеми. Най-вече имам предвид тази сага с изтребителите Ф-35.

 

Изглежда, че Тръмп е склонен на отстъпки, но и американският Конгрес има много силен глас по темата. Тръмп не каза нещо конкретно за изтребителите, каза, че ще вдигне всички санкции, но какво има предвид под тези всички санкции, винаги може да се маневрира. Най-вероятно малко по-късно някой му е казал, че има някои уговорки и че трябва да е по-внимателен какво обещава".


Във връзка с конфликта в Близкия изток той изтъкна традиционната политика на Турция - да не взема резки завои: "Въпреки че Турция е съперник на Иран в региона, винаги политиката е по-предпазлива и има начин за разговор с Техеран. Турция е едно от местата, които иранците продължават да посещават. В качеството на посредник, Турция е в много добро положение.

 

Винаги в такива кризи има нужда от трета страна. Доколко Ердоган или Турция като държава има някакви козове спрямо САЩ - съмнявам се, че може да влияе на някакви решения. По-скоро може да търси дивиденти от ситуацията и да се опитва да намери пресечната точка, отколкото да прокара свои приоритети".

 

Димитър Бечев вижда и отстъпки, които Турция изисква от ЕС и "гледа на Тръмп като на свой съюзник". Той наблегна на въпроса към кои производители ще отидат увеличените разходи за отбрана. Според него, общ интерес на САЩ и Турция е те да не бъдат изключени от европейските бюджети за отбрана.

 

"Във вътрешен план, в Турция ситуацията не върви към добро. Властта става все по-авторитарна. Затяга се хватката на Ердоган", коментира Бечев.

 

Според него "Европа едва ли може да се надява на Турция да се бие на нейна страна в сценарий директен сблъсък с Русия". Историческият опит показва, че Турция по-скоро в такива моменти запазва неутралитет, освен ако самата тя не е нападната, обясни той и добави:

 

"Едва ли ще се притече на помощ директно. Да не се очаква, че Турция ще прояви солидарност в крайна ситуация, ако например Русия тества НАТО в балтийските страни, въпреки член 5".