Най-скъпо остава в Гърция, където бензинът надхвърля 2 евро за литър, а дизелът достига между 2,05 и 2,10 евро. В съседна Турция цените са значително по-ниски – около 1,41 евро за литър бензин и 1,55 евро за дизел. В Сърбия бензинът струва около 1,61 евро, а дизелът – 1,81 евро. Подобни са цените и в Северна Македония, където бензинът е около 1,41 евро, а дизелът – 1,55 евро. В Румъния обаче цените са близки до гръцките – около 1,80 евро за бензин и почти 2 евро за дизел.

„Малко по-евтино е, отколкото в Румъния“, казва в ефира на bTV румънски шофьор, който редовно преминава границата, за да зарежда.

Според представители на бензиностанции интересът се е засилил след напрежението в Близкия изток и поскъпването на горивата на едро. „Хората се опитват да спестят, като зареждат повече, когато цената е по-ниска“, обясняват от бранша.

Българите търсят по-евтино в Северна Македония

В същото време част от българите пътуват до Северна Македония, където също има конкурентни цени. Там за първи път дизелът изпревари бензина по цена, а правителството намали ДДС върху горивата от 18% на 10% в опит да овладее поскъпването.

По данни на властите в Скопие ежедневно около 1500 литра гориво се продават на чужденци, включително от България, Сърбия и Косово.

Разликите в цените влияят не само върху зареждането на гориво, но и върху потреблението като цяло. Търговци в Северозападна България отчитат, че чужденците комбинират зареждането с покупки на други стоки, включително хранителни продукти и цигари, които също са по-евтини у нас.

Въпреки това, разходите за път – като таксата от 6 евро за преминаване през Дунав мост 2 – означават, че подобни пътувания са изгодни основно при по-големи количества.

Регионални различия и натиск върху цените

Според наблюденията на сектора, разликите в цените се задълбочават от външни фактори като геополитическото напрежение и колебанията на международните пазари.

В резултат на това се оформя устойчива тенденция – шофьорите все по-често планират къде да зареждат според цените, а не според удобството, което превръща „горивния туризъм“ в част от ежедневието в граничните райони.