Властите все още очакват данни от търговците за развитието на ситуацията, след което ще преценят дали са нужни допълнителни мерки, обяви премиерът Роберт Голоб.

В помощ на доставките ще се включи и армията – военнослужещи и цистерни ще подпомагат снабдяването на бензиностанции на Petrol, при които към момента не се съобщава за сериозни затруднения.

Ситуацията при останалите вериги е по-напрегната. От MOL Group посочват, че рискът от изчерпване на горивата е ограничен, но повишеното търсене и допълнителните ограничения за зареждане водят до по-дълги опашки. При Shell голяма част от обектите временно са останали без дизел, като постепенно се възстановяват доставките.

По данни на медиите недостигът се задълбочава и заради засилен интерес от граждани на Италия и Австрия, които масово зареждат в Словения заради по-ниските цени на горивата.

Рязкото поскъпване на петрола – над 100 долара за барел – заради напрежението около Ормузкия проток и конфликта с Иран принуди европейските правителства да реагират бързо с извънредни мерки. Подходът е двоен – незабавна подкрепа за гражданите и опит за овладяване на пазара чрез стратегически решения.

По този начин Словения става поредната европейска държава, която въвежда подобни мерки.

У нас беше въведена директна месечна помощ за най-уязвимите. Домакинства с ниски доходи ще получават по 20 евро месечно, ако цените на горивата надхвърлят определен праг. Мярката ще действа до края на юни и е насочена към хората, които най-силно усещат натиска на инфлацията.

На Иберийския полуостров Испания и Португалия залагат на класически инструмент – намаляване на данъците. Мадрид отпуска пакет от 5 милиарда евро, включващ сериозно понижение на ДДС върху горивата, докато Лисабон намалява данъчното бреме върху дизела, за да подкрепи транспортния сектор.

В Южна Европа мерките са по-насочени към контрол на пазара. Италия обмисля данък върху свръхпечалбите на енергийните компании, а Гърция вече наложи таван на търговските надценки, за да ограничи спекулата.

По-различен подход следват Германия и Франция. Берлин избягва нови субсидии за изкопаеми горива и вместо това разширява програмите за енергийна ефективност, докато Париж продължава с т.нар. „ценови щит“, като насочва помощта към работещи хора чрез ваучери за гориво.

На европейско ниво реакцията е още по-мащабна. Международната агенция по енергетика, в координация с Европейската комисия, освобождава стотици милиони барели петрол от стратегическите резерви, за да охлади пазара. В същото време в Европейския съюз се обсъждат промени в системата за въглеродни емисии и ускоряване на плана REPowerEU, който цели намаляване на зависимостта от външни енергийни източници.

Общата картина показва едно – Европа се опитва едновременно да тушира кризата тук и сега и да се подготви за по-дългосрочни сътресения на енергийния пазар.