Гренландия измести Украйна на срещата в Париж, екзистенциална дилема за НАТО

Президентът на Украйна Володимир Зеленски настоява, че планът за край на войната с Русия е „на 90% готов“. Никой в залата не искаше да рискува отпадането на американската подкрепа.

Но над срещата в Париж тегнеше огромен „слон във формата на Гренландия“, пише BBC.

Гренландия е най-големият остров в света. Тя е шест пъти по-голяма от Германия. Намира се в Арктика и е автономна територия на Дания.

Доналд Тръмп настоява, че я иска. И че тя му е нужна за националната сигурност на САЩ.

На срещата присъстваше и датският премиер Мете Фредериксен. Тя е ключов съюзник в ЕС за много от лидерите в залата. И важен съюзник в НАТО за Обединеното кралство.

Нито една от тези държави не иска да си навлече гнева на Тръмп. Но с нарастващото напрежение във Вашингтон и Копенхаген, шест големи европейски сили, сред които Великобритания, Франция и Германия, излязоха със съвместна декларация в кулоарите на срещата за Украйна.

В нея се казва, че сигурността в Арктика трябва да се гарантира колективно, заедно със съюзниците от НАТО, включително САЩ. Само Дания и Гренландия могат да решават въпроси, свързани с бъдещето на острова.

Но дали това беше достатъчно, за да ограничи амбициите на Тръмп?

Отговорът дойде в рамките на часове. Не.

Белият дом публикува собствено изявление, че обсъжда „набор от възможности“ за придобиване на Гренландия. Всички те са едностранни. Включително покупка на острова.

Още по-тревожно за европейските лидери беше изречението, изнесено от говорителката на Белия дом Каролайн Ливит. В него се казваше, че „използването на американската армия винаги е опция на разположение на главнокомандващия“.

Това не е първият път, в който Тръмп говори за Гренландия. По време на първия му мандат мнозина в Европа, насаме, се присмиваха на идеята.

След противоречивата американска военна операция във Венецуела през уикенда обаче никой вече не се смее.

Европа рискува да бъде прегазена

Датският премиер заяви, че намеренията на Тръмп трябва да се приемат сериозно. Лидерите напуснаха срещата за Украйна силно обезпокоени.

Иронията е очевидна. Европейски лидери, заедно с представители на НАТО и ЕС, се опитват да убедят администрацията на Тръмп да защити суверенитета на Украйна от агресивните териториални амбиции на Русия. Това се случва малко след като САЩ проведоха военна операция в суверенна Венецуела и задържаха президента Николас Мадуро, докато същевременно заплашват суверенитета на друга европейска държава – Дания.

И Дания, и САЩ са членове на НАТО. Според Копенхаген те са изключително близки съюзници. Или поне са били.

Дания предупреждава, че ако администрацията на Тръмп действа едностранно по отношение на Гренландия, това ще означава край на трансатлантическия отбранителен съюз, който Европа разчита за сигурността си от края на Втората световна война.

Копенхаген опита да води диалог. САЩ вече имат военна база в Гренландия по двустранно споразумение, сключено в началото на Студената война. Персоналът е намален от около 10 000 души тогава до около 200 днес.

Дания наскоро обеща инвестиции от 4 млрд. долара в отбраната на Гренландия – за кораби, дронове и самолети.

Администрацията на Тръмп обаче не проявява интерес към разговори.

В неделя Тръмп заяви, че Гренландия е „покрита с руски и китайски кораби“ и че Дания не е способна да я защити.

Дания отхвърля тези твърдения.

„Картината, която се рисува – за руски и китайски кораби във фиорда на Нуук и за мащабни китайски инвестиции – не е вярна“, каза датският външен министър Ларс Льоке Расмусен.

Разделена Европа

Първоначално от „голямата тройка“ в Европа – Лондон, Париж и Берлин – последва оглушително мълчание. По-късно британският премиер Киър Стармър заяви, че само Дания и Гренландия могат да решават бъдещето на острова. Подобна позиция е изразявал и германският канцлер Фридрих Мерц.

Френският президент Еманюел Макрон посети Гренландия през декември в знак на солидарност. Но в съвместната декларация липсваше пряка критика към САЩ.

Според Камий Гранде от Европейския съвет за външна политика, ако всички 27 държави от ЕС плюс Великобритания бяха излезли с обща позиция, това щеше да изпрати много по-силен сигнал към Вашингтон.

Вместо това го направиха само шест държави.

Това е сърцевината на проблема. Подходът на Тръмп – за някои директен, за други откровено агресивен – прави европейските лидери крайно предпазливи. Те предпочитат да го „управляват“, вместо да му се противопоставят.

В свят на „голямата сила“, доминиран от САЩ, Китай, Русия и Индия, Европа изглежда застанала отстрани – с риск да бъде прегазена.

Екзистенциална дилема за НАТО

Бившият посланик на САЩ в НАТО Джулиан Смит предупреди, че ситуацията около Гренландия „рискува да разцепи ЕС“ и представлява екзистенциална дилема за НАТО.

Тя призова Европа да приеме думите на Тръмп сериозно. И да започне реално планиране – включително нови отбранителни пактове.

Договорите на НАТО не предвиждат какво се случва, ако една страна членка нападне друга. Счита се, че член 5 не се прилага в такъв случай.

„Никой няма да воюва със САЩ заради бъдещето на Гренландия“, заяви уверено заместник-ръководителят на администрацията на Белия дом Стивън Милър.

Точно тази увереност тревожи Европа.

Европейските държави все още разчитат силно на САЩ – за разузнаване, командване и въздушни способности. Вашингтон го знае.

И все повече европейски дипломати признават, дори насаме, че може да се наложи да се подготвят за сценарий, който доскоро изглеждаше немислим.

Те може да нямат избор.