С грижа за най-мъничките: Как кенгуру-грижите лекуват недоносените бебенца?

По информация на организацията, годишно у нас се раждат около 6500 недоносени деца – 10-12% от новородените. "За съжаление по време на ковид пандемията и след това виждаме затихване на кенгуру-практиките. Среща се по-скоро като изключение, отколкото като рутинна практика от лечението, както би трябвало да бъде", отбеляза пред БНР-Радио София Маргарита Габровска от фондация "Нашите недоносени деца", специалист по ранно детско развитие.

Ползите са не само за бебетата, а и за техните родители, вметна Габровска, цитирана от БНР.

Температурата на детето по време на контакта кожа-до-кожа се поддържа успешно от тялото на родителя, а сърдечният му ритъм и дихателна дейност се стабилизират. Подобряват се сънят и наддаването на тегло и се намаляват феталният дистрес и болката.

Близостта с родителите подкрепя развитието на мозъка и нервната система.

Кенгуру-грижите спомагат за намаляване на продължителността на болничния престой и нуждата от скъпи здравни интервенции.
Участието на родителите в грижите за бебето им дава възможност да изградят по-добра връзка с детето си, намалява преживяванията на тъга и тревога и улеснява работата на медицинския персонал.

В някои лечебни заведения има обособени семейни стаи и кътове за кенгуру-грижи.

У нас често пъти се смята, е около 30 минути контакт кожа-до-кожа са достатъчни, но така и бебето, и родителите се лишават от най-основни ползи, допълни още експертът. 

Габровска препоръча кенгуру-грижата да продължава поне 2 астрономически часа и да се полага всеки ден. В Швеция родителите и роднините имат задължение за такива грижи, които в първите дни след раждането стигат до 24 часа.