Хутите контролират голяма част от Северен Йемен, включително столицата Сана. Те имат ракети, дронове и въоръжени лодки, с които вече са атакували десетки търговски кораби. Ако изпълнят заплахата си, конфликтът може да обхване и протока Баб ел Мандеб – тесния южен вход към Червено море.
Значението му нарасна рязко, след като движението през Ормузкия проток беше тежко нарушено от войната между САЩ и Иран. Саудитска Арабия пренасочи голяма част от износа си към пристанищата на Червено море. Така маршрутът, който трябваше да бъде спасителна алтернатива, също се оказа под заплаха.
„Блокада срещу блокада“
Военният говорител на хутите Яхия Сария обяви в телевизионно изявление, че групировката налага незабавно „морско ембарго“ срещу Саудитска Арабия. Той представи решението като отговор на ограниченията, които според хутите Рияд налага върху йеменските пристанища и летища.
„Правото на нашия народ е да отговори на блокадата с блокада, а на всяка ескалация – с ескалация“, заяви Сария.
Той предупреди, че нови действия от страна на Саудитска Арабия ще получат „всеобхватен и решителен отговор“. Хутите призоваха и за обща мобилизация на поддръжниците си.
Групировката не обясни ясно как ще прилага обявената блокада. Според британската компания за морска сигурност „Амбри“ висок риск може да има за кораби под саудитски флаг, собственост или управление, както и за плавателни съдове, които пътуват към или от саудитски пристанища. Хутите вече са изпратили предупреждения до корабни компании да избягват тези пристанища.
Това разграничение е важно. Засега става дума за обявена блокада, а не за доказано пълно прекъсване на корабоплаването. Хутите обаче вече са показали, че не е необходимо да спират всеки кораб. Достатъчни са няколко успешни атаки, за да се повишат застраховките и големите компании да изберат по-дълги маршрути.
Как започна новата криза
Напрежението избухна заради ирански самолет, който трябваше да кацне на международното летище в Сана. В началото на юли делегация на хутите присъства на погребението на убития ирански върховен лидер аятолах Али Хаменей в Техеран. При завръщането на делегацията властите, подкрепяни от Саудитска Арабия, се опитаха да попречат на полета да кацне в Сана.
Представител на международно признатото правителство на Йемен заяви, че самолетът е превозвал хора и оборудване с възможна двойна – гражданска и военна – употреба.
Последва удар по пистата на летището в Сана. Международно признатото йеменско правителство пое отговорност. То обаче не разполага с действащи военновъздушни сили и зависи силно от военната подкрепа на Саудитска Арабия. Това засили подозренията, че операцията е извършена или подпомогната от Рияд.
Хутите отговориха с ракети и дронове срещу летището в саудитския град Абха. Това беше първата им пряка атака срещу саудитска територия от началото на 2022 г. и прекъсна близо четиригодишното относително спокойствие между двете страни.
Дни преди обявяването на блокадата лидерът на движението Абдул Малик ал Хути предупреди, че петролните и енергийните обекти на Саудитска Арабия могат да се превърнат в цели при нова военна ескалация.
Защо Червено море е толкова важно
Заплахата идва в момент, когато Ормузкият проток – другият жизненоважен маршрут за износ на петрол от Персийския залив – е силно засегнат от войната между САЩ и Иран.
Саудитска Арабия започна да пренасочва по-големи количества петрол през тръбопроводи до Янбу на брега на Червено море. Оттам суровината се транспортира към Азия или на север към Суецкия канал и египетския тръбопровод SUMED.
Според данни, цитирани от анализатори, в последните месеци кралството е изнасяло през Червено море над 3,6 млн. барела петрол и петролни продукти дневно. Потокът през Баб ел Мандеб също се е увеличил значително.
Ако хутите ограничат движението през протока, ефектът може да засегне няколко процента от световния петролен пазар. Част от доставките могат да бъдат пренасочени през Суецкия канал или тръбопровода SUMED. Капацитетът на тези алтернативи обаче е ограничен.
Още по-тежък сценарий би бил удар срещу самото пристанище Янбу, неговите терминали или свързаните с тях рафинерии. Хутите вече са атакували района с ракети и дронове преди примирието от 2022 г.
Янбу се намира на около 1300 километра от контролираните от хутите части на Йемен. Групировката разполага с оръжия с подобен обсег, но не е ясно дали има достатъчно големи запаси, за да поддържа продължителна кампания и да преодолее саудитската противовъздушна отбрана.
Дори заплахата може да затвори маршрута
При морския транспорт възприеманият риск често е почти толкова важен, колкото реалната атака.
Застрахователите могат да повишат рязко цените. Екипажите могат да откажат да навлизат в опасната зона. Корабните компании могат да пренасочат плавателните съдове около нос Добра надежда в Южна Африка.
Това удължава пътуванията с дни или седмици. Увеличават се разходите за гориво, транспорт и застраховки. Последиците се пренасят към цените на петрола, храните и останалите стоки.
По време на войната в Газа хутите показаха как работи тази стратегия. От края на 2023 г. те атакуваха търговски кораби с ракети, дронове, бързоходни лодки и въоръжени групи. Един кораб беше отвлечен. Други бяха повредени или потопени.
Големи транспортни компании напуснаха Червено море, въпреки че хутите твърдяха, че атакуват само кораби, свързани с Израел и неговите съюзници. На практика някои от поразените плавателни съдове имаха само далечни или остарели връзки с посочените държави. Международните операции и въздушните удари на САЩ и Великобритания не успяха напълно да премахнат заплахата.
През тези маршрути обичайно преминава значителна част от световната морска търговия. Предишната кампания на хутите вече показа, че дори ограничена групировка може да принуди глобалния транспорт да промени маршрутите си.
Нов фронт във войната между САЩ и Иран
Хутите до голяма степен останаха извън преките бойни действия през първите месеци на войната между САЩ и Иран. Обявената блокада може да промени това.
Иран вижда Червено море като допълнителен инструмент за натиск. Ако Ормузкият проток е блокиран или силно ограничен, заплахата срещу Баб ел Мандеб показва, че Техеран и съюзниците му могат да поставят под риск и алтернативния път за износ.
Reuters съобщи, позовавайки се на източници, че представители на Иран са настоявали хутите да бъдат готови да прекъснат движението през Баб ел Мандеб при допълнително разширяване на американските удари. Твърдението не означава непременно, че хутите изпълняват пряка заповед на Техеран.
Движението получава политическа, военна и технологична подкрепа от Иран. Американски и международни експерти са свързвали част от използваните от него ракети и дронове с ирански образци и компоненти. Самите хути обаче имат собствена властова структура, икономически интереси и цели в Йемен.
Те не са просто подразделение на иранската армия. В миналото групировката е показвала, че може да отлага, променя или отказва действия, които не отговарят на вътрешните ѝ интереси. Затова решението дали заплахата ще се превърне в продължителна военна кампания вероятно ще зависи и от сметките на ръководството в Сана.
Какво следва
Първият сценарий е ограничен натиск – предупреждения към корабните компании, единични нападения и опити за получаване на политически отстъпки.
Вторият е продължителна кампания срещу корабите, които посещават саудитски пристанища. Тя може фактически да затвори Баб ел Мандеб за значителна част от търговския флот.
Най-опасният сценарий включва удари срещу Янбу, нефтопроводи, рафинерии и друга енергийна инфраструктура. Това би намалило саудитския износ още при източника и би отворило нов фронт във войната между САЩ и Иран.
Засега „морската блокада“ остава преди всичко заявено намерение. Но хутите вече са доказали, че разполагат с оръжията и опита да превърнат подобна заплаха в глобален икономически проблем. А след нарушаването на корабоплаването през Ормузкия проток светът има все по-малко резервни маршрути.
Кои са хутите
Хутите, известни още като „Ансар Аллах“, са военно-политическо движение, възникнало през 90-те години в северозападната йеменска провинция Саада. Основата му е сред последователите на зайдизма – направление в шиитския ислям, което има дълбоки исторически корени в Йемен.
Движението носи името на духовника Хусейн ал Хути, който се превръща в критик на централната власт и на влиянието на Саудитска Арабия и САЩ в страната. След убийството му от йеменските сили за сигурност през 2004 г. последователите му започват поредица от въстания срещу правителството.
След протестите от Арабската пролет и оттеглянето на президента Али Абдула Салех през 2011 г. държавата отслабва. Хутите използват политическия вакуум, разширяват влиянието си и през септември 2014 г. превземат столицата Сана. В началото на следващата година принуждават международно признатото правителство да напусне столицата и установяват контрол над голяма част от Северен Йемен.
През март 2015 г. Саудитска Арабия оглавява военна коалиция, която започва въздушна кампания срещу хутите. Целта е да бъде възстановено международно признатото правителство. Интервенцията обаче не успява да изтласка движението от Сана. Последвалата война разделя Йемен и предизвиква тежка хуманитарна криза.
През 2022 г. е постигнато примирие с посредничеството на ООН. То не довежда до окончателен мир, но значително намалява боевете между хутите и водената от Саудитска Арабия коалиция. Оттогава Йемен остава в състояние на крехко равновесие, без трайно политическо решение.
Хутите са сред най-близките регионални съюзници на Иран. САЩ, Саудитска Арабия и международни експерти обвиняват Техеран, че предоставя на движението оръжия, компоненти за ракети и дронове, обучение и технологична помощ. Иран отрича да контролира хутите и твърди, че подкрепата му е предимно политическа.
Въпреки близките връзки с Техеран, хутите не действат непременно по пряка заповед на Иран. Движението има собствени интереси в Йемен и използва военния натиск, за да затвърди властта си, да получи икономически отстъпки и да принуди Саудитска Арабия към преговори.
През последните години хутите се превърнаха и в регионална сила. Те атакуваха саудитски петролни обекти, изстрелваха ракети и дронове към Израел и нанесоха удари по търговски кораби в Червено море. Така конфликтът в Йемен вече не засяга само страната, а и един от най-важните маршрути за световната търговия и енергийните доставки.
