Игра на нерви: Протестът в градския транспорт продължава, Терзиев и шофьрите не отстъпват

„Наблюденията ми сочат – транспорт в столицата практически няма. Това не е диалог, а ултиматум. Не се водят така преговори“, коментира Терзиев тази сутрин пред сградата на Столичната община, където група протестиращи го чакаха за насрочената среща в 8:00 ч.

Шофьорите заплашват, че няма да подновят работа дори в дните на матурите – ход, който кметът нарече „недопустим“ и предупреди, че обществото ще плати цената. „Разговорите не могат да са еднопосочни – очаквам не само искания, но и конкретика, отговорност, визия“, добави той.

Според Терзиев „отстъпката“ от 400 на 300 лева не променя факта, че става дума за искания без разчети и без ясен план за финансиране. „Никой не отговаря на най-важния въпрос – как ще привлечем нови шофьори и сервизни работници? Това е истинският проблем“, посочи той.

Общината вече прави анализ колко деца са били възпрепятствани да стигнат до училище в дните без транспорт. С МОН и РУО се търси решение, за да няма провалени матури. „Няма план Б. В живота, ако нямаш пари – не купуваш нещо, колкото и да ти се иска. И в Общината е същото“, подчерта кметът.

И добави – ясно и хладнокръвно: „Не мога да позволя столичани да бъдат заложници. Искам решение, не шантаж.“

Докато шофьорите на градския транспорт протестират, а кметът Васил Терзиев размахва бюджетния тефтер, София продължава да плаща цената – не в левове, а в изгубени часове, изнервени родители и деца, които стигат на косъм до матурите си.

Отстъпката от 400 на 300 лева прилича повече на театрална реплика, отколкото на реален компромис. Липсват разчети, липсва план, липсва визия. Налична е само ескалация.

А къде е управлението?

Кметската упоритост има своето основание, но ако единственият отговор е „няма пари“, изниква логичният въпрос: защо 20 години знаехме, че дупката е бездънна, но никой не я запълни?

Градският транспорт в София отдавна е в колапс – и по маршрути, и в мотивацията на хората зад волана. Няма резерви. Няма и доверие. А когато диалогът се превръща в надвикване, всички губим. Най-вече столицата – заложник на собствената си парализа.

ФрогНюз