Илияна Йотова: Европа се задоволява с ролята на наблюдател на световните процеси

Конференцията е организирана от СИФАМ и Френския институт в рамките на общоевропейския дебат за бъдещето на Европа.

В контекста на напрежението на Балканите, между Украйна и Русия, между НАТО и Русия, вицепрезидентът е посочила, че Европа не успява да отговори на естествените страхове на своите граждани. "Трябват повече сила и лидерство. Сега задачата пред европейците е да успеем да претворим своята отбранителна и външна политика от думи в реалност, а защо не и да създадем механизъм за предотвратяване на конфронтацията. Винаги трябва да напомняме и тръгваме от собствените си принципи, които осигуриха мира след Втората световна война - гарантиране на граници, суверенитет и право на страните да избират в кой съюз искат да участват", е казала Илияна Йотова. "България ще даде своя принос за деескалация на напрежението, Балканите и Черноморският басейн трябва да бъдат зона на контакт, а не зона на конфликт. Това желаят българите и за тази цел си заслужава да вложим целия талант и опит на европейските дипломати и политици", е подчертала вицепрезидентът.

Илияна Йотова е отбелязала, че европейските институции не формулират обща за ЕС позиция, а само реагират на решенията на САЩ и Русия, и е подчертала по-активната роля на НАТО, отколкото на Европейската служба за външна дейност. В изказването си вицепрезидентът е припомнила, че европейският проект се роди, за да няма повече войни, а "просперитетът на европейските граждани стана възможен, защото бе налично абсолютното предусловие за това - мир, мир дълготраен и стабилен".

Като изрично условие за успеха на Европа във външната политика Йотова е определила дълбокото познаване на света. "Познаването и различаването на полутоновете, народопсихологията, историческия опит, имат още по-решаващо значение отпреди, защото европоцентричният модел на света вече принадлежи на миналото", е заявила вицепрезидентът.

Илияна Йотова отново е заявила позицията си, че бъдещето на Европа минава през решение за политическото разширяване на съюза. Във връзка с това тя е подчертала усилията на българското правителство да преодолее блокажа в отношенията с Република Северна Македония, като е изтъкнала, че България иска гаранции за правата на българските граждани и хората с българско самосъзнание, за реално добросъседство, уважение на историята. "Най-ценното, което притежава ЕС, не е нито еврото, нито финансовите и икономическите пазари, а човешките права, свободата. ЕС е най-социалният съюз в света, където човекът се ползва с най-голяма защита. Ако с това направим компромис, ще направим компромис със самото съществуване на нашия съюз", е посочила вицепрезидентът и е добавила, че всеки, който иска да бъде част от европейското семейство, трябва да разбира точно това съдържание на европейското семейството, защото то не е нито банка, нито донор. Илияна Йотова е посочила, че Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово трябва да получат ясен знак от ЕС за тяхната европейска перспектива, в противен случай ще останат конфликтни точки.

В изказването си вицепрезидентът Йотова е акцентирала и върху конкуренцията между големите военни и икономически играчи в Азия и е приветствала приетата през есента на 2021 г. стратегия на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион. Тя е призовала тази стратегия да се запълни с реални действия, а не да остане поредният чиновнически документ.

Европа може да бъде добър пример за своите партньори по много важна тема - защитата на личните данни, е посочила още Йотова. Само преди дни в ЕП беше одобрен доклад за предложението на Европейската комисия за законодателство за цифровите услуги, което цели да спре злоупотребата с лични данни.

Вицепрезидентът е призовала младите хора да се включат активно в Конференцията за бъдещето на Европа.

В дискусията на форума студентите са поставили въпроси, свързани с функционирането на Европейския съюз. Илияна Йотова е изразила мнение, че Европейският парламент трябва да има възможност за реална законодателна инициатива, защото евродепутатите са най-близо до европейските граждани и са запознати с техните проблеми. Относно комуникационната стратегия на ЕС вицепрезидентът е посочила, че европейските политики и решения са неразбираеми за европейците, трябва да се превеждат на близък до тях език, за да може всеки европейски гражданин да усети, че съюзът работи за него.