Институциите днес - катакомби пълни с тайни

Вече един месец виси писмото на медията в руското посолство за позицията на посланик Юрий Исаков по отношение за сблъсъка между Външно и руския вицепрезидент Дмитрий Рогозин. Пресаташето ту беше в командировка, ту беше по срещи, докато накрая – на 22 октомври, даде обещание, че ще отговори от името на дипломата. Разбира се, такъв отговор нямаше.

Скоро ще станат 2  месеца от поисканата от МВР информация за броя на полицаите убийци на пътя и 3 месеца от молбата за изясняване на причините за отстраняване на бившия шеф на Агенция по горите Григор Гогов от земеделското министерство. От ведомството на Васил Грудев ни бе заявено: Вижте на интернет страницата, там можете да откриете каквото ви е необходимо.

В МВР обикновено пиарите ви пращат  да се борите със системата на прокуратурата. Близо 50 души лъскат имиджа на ведомството. Любопитното е, че те се водят "работници" първа категория, подобно на летците и миньорите, а често оставят шефовете си сами да се оправят в кризисни ситуации, само и само да не поемат никаква отговорност. Разбира се, че има и изключения, но те се броят на пръстите на едната ръка.

СУ „Свети Климент Охридски” по нищо не отстъпва от правилото за бездействие на пиарите. Пресаташето на висшето учебно заведение не върши работа дори когато става дума за хвалба на неговите преподаватели. Реплики от типа: „Много късно се обаждате”,  „Времето е неподходящо за това, което искате”,  често звучат от устата на пиара.

Последното писмо на медията с дата 29. 10. 2014  г. е до Здравното министерство. Едва ли ще стигне до Мирослав Ненков и едва ли той ще си направи труда да отговаря предвид изтичащия му мандат.

Тези примери са от последните 3 месеца на тази година. Ако се върнем назад във времето, те ще станат цяла грамада, което поражда съмнението дали работата на институциите е открита и дали нарочно не назначават усмихнати и бездейни посредници между службите и обществото.

Разбира се, има и изключение от принципа на нищонеправене. Пример за това е пресцентърът на БСП. Червените пиари отразяват всяка радио и телевизионна проява на партийните функционери и изпращат на всички медии. Освен това телефоните на социалистите депутати са обществено достъпни. Е, друг е въпросът доколко отговарят в критични моменти.