ISW: Кремъл провежда съгласувана операция, за да унищожи Харков и да разсели вътрешно милиони украинци

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Украински и руски медии и руски блогъри разпространиха снимки и видеа на повредената телевизионна кула, която частично се срути в резултат на удара. Руските източници се опитаха да оправдаят удара, като твърдят, че украинските сили са инсталирали оборудване за комуникация и координация на противовъздушната отбрана на кулата.

Те намекнаха, че руските сили са опитали подобни удари срещу кули в няколко области няколко пъти, включително през март 2022 г.

Руските сили по-специално удариха телевизионна кула в град Киев на 1 март 2022 г., малко след като започна войната в Украйна. Кремъл може да възнамерява да припомни първите седмици от войната, за да създаде паника сред украинците по време на друг труден момент.

Той се възползва от опасенията относно бъдеща руска настъпателна операция срещу град Харков, за да проведе вероятно координирана информационна операция в опит да създаде извънредна паника сред украинците. ISW оценява, че вероятността за успешна руска сухопътна офанзива срещу Харков е много малка, ако Украйна бързо получи подновена военна помощ от САЩ. Украинският център за борба с дезинформацията предупреди още през февруари 2024 г. за руски канали на Telegram, които разпространяват твърдения, че украински служители бягат от град Харков. Руски източници твърдят в началото на април, че има "масово изселване" на цивилни от град Харков.

Украинският център за стратегически комуникации и информационна сигурност наскоро коментира руска информационна операция, в която се твърди, че украински служители са попречили на цивилни да напуснат град Харков. Той отбелязва, че руските сили се възползват от загрижеността относно възможна руска настъпателна операция, за да посеят паника и чувство за "предстояща, неизбежна катастрофа" в Украйна.

Пропагандистът на руската държавна телевизия Владимир Соловьов заяви на 28 март, че руските сили трябва да унищожат Харков "квартал по квартал" и предложи на украинските цивилни 48 часа да напуснат града, вероятно преди да бъдат убити при унищожаването на града от Русия. Руското неонационалистическо издание Царград разшири твърденията от няколко неназовани военни източника на 16 април, че руска настъпателна операция за превземане на град Харков е неизбежна и че ситуацията ще стане "по-лоша от Бахмут и Авдеевка".

Царград твърди, че "няма съмнение", че руските сили ще превземат град Харков, но че "тактиката на блокада", като "спиране на електричество, газ и вода" за цивилни, е най-разумният начин руските сили да превземат града и избягване на големи загуби. Известен руски блогър твърди, че ударите на Русия от 22 април са индикация, че украинските цивилни трябва да напуснат град Харков, "докато все още могат".

Украински официални лица по-рано са обсъждали възможността руските сили да започнат сухопътна операция срещу град Харков по-късно това лято. ISW продължава да оценява, че руснаците нямат необходимите сили, за да превземат града, стига украинските сили, които го защитават, да бъдат адекватно снабдени, тъй като те ще бъдат, ако САЩ възобновят военната помощ скоро.

Русия засилва ударните и информационните операции, за да се възползва от  повишеното напрежение в Украйна преди очакваното пристигане на американска военна помощ във фронтовите зони. Украински официални лица наскоро предупредиха за възможна бъдеща руска настъпателна операция за превземане на град Харков. Руският външен министър Сергей Лавров на 19 април сигнализира за такава операция, твърдейки, че град Харков "играе важна роля" в идеята на руския президент Владимир Путин за създаване на демилитаризирана "санитарна зона" в Украйна, за да се предполага, че защитава руските гранични селища от украински удари.

Предвидената от Русия "санитарна зона" може да представлява набор от условия на място от превземането на град Харков и околните райони до създаването на необитаема, разрушена "ничия земя", която нито една от страните не контролира. ISW по-рано оцени, че руска настъпателна операция, насочена към превземането на град Харков, би била изключително амбициозно начинание, което би поставило значителни предизвикателства пред руските сили. Руското военно командване вероятно ще трябва да преразгледа целите си за прогнозираните си настъпателни усилия през лятото на 2024 г., за да отчете по-добре оборудвани и окомплектовани украински сили.

Руските сили обаче нямат неопределена времева рамка, в която да преследват този по-голям пробив. Европейската военна помощ скоро ще започне да пристига, заедно с тази от САЩ, ако Сенатът на САЩ приеме законопроекта. Върховният комисар на Европейския съюз (ЕС) Жозеп Борел заяви на 22 април, че първите доставки на артилерийски боеприпаси, получени чрез ръководената от Чехия инициатива за Украйна, ще пристигнат в страната до края на май до началото на юни.

Способността на Украйна да изравнява съотношението на артилерийския огън в сравнение с руските сили на бойното поле ще бъде от съществено значение, за да лиши руските сили от инициативата и да забави скоростта на продължаващото руско настъпление в зони на фронта като посоката на Авдеевка. Руските сили по подобен начин засилват скоростта на успехи на тактическо ниво в посока Лиман и на запад и югозапад от град Донецк, за да консолидират успехите възможно най-бързо. Руското военно командване вероятно е наясно със затварящия се прозорец, преди да пристигне още западна помощ и се опитва да осигури офанзивни печалби, преди прозорецът да се затвори.

Руските сили вероятно ще продължат да постигат тактически успехи по линията Бердичи-Новокалиново и на други места в театъра през следващите седмици, докато засилват настъпателните операции в очакване на пристигането на западна помощ. Въпреки това, затварящият се в момента прозорец на ниски украински ресурси вероятно ще попречи на руските сили да успеят да превърнат тактическия напредък в оперативно значими печалби в по-голямата си част, въпреки че някои са възможни; и получаването от Украйна на западна помощ вероятно ще позиционира украинските сили да приемат предстоящите офанзиви, за които се готвят руските сили.

Wall Street Journal (WSJ) съобщи на 22 април, че Финландия предприема конкретни стъпки, за да се защити срещу руски хибридни операции, въоръжаващи произведените от Русия мигрантски кризи на руско-финландската граница.

WSJ отбеляза, че финландското правителство вярва, че Русия е изпратила вълни от мигранти до финландската граница като част от по-голяма хибридна операция, имаща за цел да сплаши и да тества службите за сигурност след присъединяването към НАТО. WSJ съобщи, че в допълнение към създадената мигрантска криза в края на 2023 г., Русия е ескалирала и кибератаки и кампании за дезинформация срещу Финландия. Финландският дипломат и бивш финландски посланик в Русия Хейки Талвитие каза пред WSJ, че неотдавнашните руски хибридни усилия срещу Финландия са променили фундаментално отношенията между държавите. Кремъл изрично заплаши Финландия на 6 април и я обвини, че следва "деструктивен курс" в отношенията си с Русия.

ISW последователно оценява, че подобни руски изявления срещу държавите от НАТО имат за цел да принудят лидерите на НАТО да се въздържат от предприемане на конкретни действия, за да се защитят срещу руските хибридни усилия.

Изглежда, че Кремъл подчертава отношенията си с Азербайджан, като същевременно омаловажава влошаващите се руско-арменски отношения след неуспеха на Русия да предотврати загубата на Нагорни Карабах от Армения през септември 2023 г. Руският президент Владимир Путин и президентът на Азербайджан Илхам Алиев се срещнаха в Москва на 22 април, за да обсъдят " много чувствителни" регионални въпроси за сигурност.

Путин заяви, че отношенията между двете страни са на високо ниво и продължават да се развиват. Путин заяви, че руско-азербайджанската търговия се увеличава и подчерта, че Русия е инвестирала 6 милиарда долара в азербайджанската икономика. Алиев нарече Русия "основна страна" в гарантирането сигурността на Кавказкия регион. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 22 април, че Путин и арменският премиер Никол Пашинян вероятно ще се срещнат лично скоро - повторение на също толкова неясното изявление на Песков от 10 април.

Песков също така твърди, че руските мироопазващи сили, за които сключеното с посредничеството на Русия примирие в Нагорни Карабах от ноември 2020 г. предвиждаше да останат в района до 2025 г., са се изтеглили от Нагорни Карабах, защото "геополитическите реалности" в региона са се променили "след като Армения призна границите на Азербайджан от 1991 г." и вече нямаше функции, които миротворците да изпълняват.

Генералният секретар на водената от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС) Имангали Тасмагамбетов заяви, че отношенията между ОДКС и Армения "не преминават през най-добрия период", но че дейността на Армения в ОДКС продължава. Армения и ОДКБ работят по неназовани въпроси в "работен режим". По-рано Пашинян заяви, че Армения ще напусне ОДКС, ако тя не успее да отговори на определени арменски очаквания.