Ивайло Иванов за ФрогНюз: Европа казва на Русия: “Ела, Кумчо Вълчо, ме изяж”, ако е слаба. Трябват средства за отбрана!

Това каза пред ФрогНюз Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност и член на Съюза на офицерите от запаса "Атлантик".

"Колкото по-силни изглеждаме, толкова по-малка е вероятността някой да се опита да извърши агресия срещу нас. Колкото по-слаби сме, колкото по-неподготвени сме, колкото повече говорим за това как Европа не може да се противопостави на Русия военно, с което аз не съм съгласен, толкова повече попадаме в ситуацията: “Ела, Кумчо Вълчо, ме изяж”.

"Призивите да не се плашат хората са важни – да не се създава паника. От друга страна обаче, по-добре да се плашим сега и да сме подготвени за всички възможни сценарии, които евентуално биха ни се случили, за да не се окажем в ситуация, в която ще бъдем изплашени, но ще си кажем: “Това е положението”, защото не сме взели адекватните действия на по-предишен етап".

"Би било много странно, ако видим съпротива срещу превъоръжаването на Българската армия. Това е процес, който започна. В момента говорим за ускоряването и разширяването на този процес. За всеки, дори не специалист, е очевидно, че България не разполага със способностите, с които би трябвало да разполага, имайки предвид това, което се случва не само около нас, не само войната срещу Украйна, а в глобален план – и засилването на напрежението, и проявите на сила в системата на международните отношение за постигането на интереси. Дори когато гледаме не в рамките на Европейския съюз или в НАТО, България има нужда от засилване на своята противовъздушна отбрана. България няма никакви способности по отношение на своята противоракетна отбрана. България има нужда от купуването на нови системи, въоръжение и техника в много различни направления".

"От последната една година имаме оценки на множество разузнавателни западноевропейски агенции, че до 5-6 години Русия ще има военните способности да опита да провери дали НАТО е достатъчно надеждна организация, правейки провокация срещу страна-членка на НАТО. Русия ще работи през този период, освен за увеличаване на военните си способности, също и за постигане на някакво разделение вътре в рамките на НАТО. За съжаление, действията на новата американска администрация под ръководството на Доналд Тръмп, изобилстват от примери в тази посока. Русия гради военни способности, които отиват далеч отвъд целите, които си е поставила в Украйна и спрямо Украйна. От тази гледна точка, ние не можем да знаем как настоящият руски президент или някой негов наследник ще реши да използва тези военни способности, след като те бъдат налични. Ние трябва да сме готови да се плашим сега, за да изградим военните способности, които са ни необходими, така че във всяка една ситуация в бъдеще да бъдем адекватни на нея и да можем да отговорим на предизвикателствата и заплахите, които идват към нас, да не позволяваме да бъдем изнудвани, както от нашите противници в лицето на Русия или на други държави, така и от страна на САЩ, което вече забелязваме, че новата американска администрация се опитва да прави".

Ето и цялото интервю:

По думите на председателя на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен Европа би могла да мобилизира 800 милиарда евро за отбрана за период от четири години. Какво би могло да се постигне с тези пари, как биха могли да се развият европейските отбранителни способности? 

Тези 800 милиарда евро се образуват от две неща. Първо, Европейската комисия обмисля да вземе заем на ниво Европейски съюз в размер на 150 милиарда евро при изключително ниски лихви, тъй като кредитният рейтинг на Европейския съюз е възможно най-високият. Тези пари ще бъдат предоставени като заеми на страните членки, които пожелаят, като амбицията на Европейския съюз е заемите да бъдат отпуснати с оглед сътрудничеството между страните за закупуване на ново въоръжение и техника.

Останалата сума, до 800 милиарда, т.е. 650 милиарда, ще дойдат във връзка с това, че Европейската комисия, обяви, че ще позволи на страните членки да харчат повече за отбрана, без това да влиза в сметките при образуването на дълга и дефицита на бюджетите на страните членки. Европейската комисия смята, че всички страни ще харчат повече от 1,5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Според сметките на Европейската комисия, ако всички страни членки увеличат разходите си за отбрана с 1,5%, а толкова ще е максимално позволеният процент от БВП, без това да влиза в отчетите за дълга, сумата, която ще се генерира, е в размер на 650 милиарда евро за 4 години. Тоест останалите средства, тези 650 милиарда, ще дойдат от самите странни членки, ако те пожелаят, като това не е задължително. Тези средства ще бъдат изразходвани за подобряване на военните способности на страните членки.

Бяха предоставени и още две възможности, които не влизат в обявената сума. Едната възможност за допълнителен начин за финансиране на разходите за отбрана е, че Европейската инвестиционна банка ще преразгледа своите политики и ще позволи разширяване на областите в сферата на отбраната, в които ще е позволено да се отпускат заеми, т.е. банката да участва във финансиране на различни проекти, чрез кредитни линии. Второто нещо е, че ще бъде вдигнат таванът на средствата, които могат да бъдат отпускани за подобен тип разходи. До този момент има определен таван на средства, които Европейската инвестиционна банка може да отпусне. Четвъртата опция е страните членки на абсолютно доброволен принцип да прехвърлят средства от кохезионните фондове към сферата на сигурността и отбраната. Полша вече обяви подобно намерение. 

Заговори се едва ли не, че ще бъдат взимани пари от кохезионните фондове, за да отидат за отбрана. Тепърва предстои да се уточни какво се има предвид под разходи за отбрана – тоест в какво могат да бъдат инвестирани тези пари. Има опасност под графата “разходи за отбрана” страните да започнат да финансират всякакви други неща, за да не се отчита това в бюджета. Парите от кохезионните фондове ще бъдат основно инвестирани не във въоръжение и техника – както става въпрос за другите 150 милиарда и 650 милиарда, а за инфраструктурни проекти, които са свързани с отбраната. Примери, които бяха дадени, са железопътни линии и мостове, които да позволяват по тях да преминават танкове – изцяло усилване на инфраструктурата, по която евентуално би се движила тежка военна техника, така че тя да е способна да поеме тази военна техника. Пример е и строежът на бомбоубежища или съоръжения, свързани с гражданската отбрана.

Част от тези средства могат да бъдат насочени към отбранителната индустрия – нещо, което в България вече обсъждаме доста широко и което няма никакво съмнение, е абсолютно необходимо. През март 2023 година беше прието решението на Европейската комисия да бъдат предоставени 1 милион боеприпаса на Украйна за една година. Това беше тройно решение – 1 милион боеприпаса бяха само една трета от решението. Втората част беше да бъдат сключени договори за 1 милиард евро за запълване на запасите на европейските страни, които са предоставили въоръжена техника на Украйна. Третата част от това решение беше 500 милиона евро да бъдат предоставени на отбранителната индустрия в Европа с оглед на разширяване и модернизиране на производствената база. 

Европейският комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон беше на посещение в България и посети заводи от българската отбранителна промишленост. Оттогава (март 2023 г.) публично не съм срещал информация дали сме се възползвали от тази възможност или доколко сме се възползвали, ако сме го направили. Това обаче е възможност, която страната би трябвало да се опита да оползотвори. 

Как оценявате плана за ЕС за отбраната – ясно е, че когато се инвестират средства, ще има положителен ефект, но достатъчни ли са тези усилия?

Този план е крайно необходим. Европа сериозно трябва да започне да изгражда военни способности, имайки предвид, че в последните 30 години ние подхождахме, меко казано, доста несериозно към този въпрос. 

В момента населението се плаши с кредити. Ние 30 години живяхме на кредит, който ни осигуриха САЩ, така че да не ни се налага или да отказваме да инвестираме в отбрана. Както обаче всеки знае – рано или късно кредитът трябва да започне да бъде изплащан и това време дойде. Лошото е, че дойде във възможно най-неподходящия момент, имайки предвид войната срещу Украйна и абсолютно агресивната политика на Русия не само по отношение на Украйна, а и по отношение на Европейския съюз и европейската сигурност. 

Казват: “Ние в момента нямаме военни способности”. Нямаме, защото не инвестирахме 30 години в отбрана. Слоганът, че няма пари за отбрана, е нещото, което ни докара до това състояние. Непрекъснато казахме, че няма нужда от такива инвестиции в отбраната, че няма пари за отбрана. Сега обаче средата за сигурност сериозно се промени и всеки вижда това, дори да не е експерт. Това твърдение вече е абсолютно неадекватно на реалността. Не ние избрахме да бъдем в тази ситуация, но така или иначе се намираме в нея и трябва да вземем адекватни мерки, а те са свързани именно с увеличаване на разходите за отбрана.

Ако някой мисли, че увеличаването на разходите за отбрана може да се случи без да се пипа нищо останало, т.е. някакво статукво, това е абсолютно нереалистично. Никога не е имало просто увеличени разходи за отбрана. Винаги, когато това се е случвало – не говоря само в българската история, но и в европейската – е било или за сметка на ограничаване на разходите в някакви други сектори, или чрез увеличаване на приходите в бюджета – чрез увеличаването на данъците, чрез увеличаване на ДДС. Трябва някакво допълнително усилие, за да има повече разходи за отбрана. Ако се фокусираме върху българската история, без да съм специалист – всички големи превъоръжавания на българската държава, започвайки от нейното възстановяване през 1878 година, са били свързани с вземането на заеми. Това са правели и другите страни.

Призивите да не се плашат хората за важни – да не се създава паника. От друга страна обаче, по-добре да се плашим сега и да сме подготвени за всички възможни сценарии, които евентуално биха ни се случили, за да не се окажем в ситуация, в която ще бъдем изплашени, но ще си кажем: “Това е положението”, защото не сме взели адекватните действия на по-предишен етап. 

Нека си дадем ясна сметка и за това, че помощта за Украйна изисква усилие. Победата на Русия срещу Украйна обаче, под каквато и да е форма, ще изисква много повече усилия. Предоставянето на подкрепа за Украйна струва пари, но една победа на Русия срещу Украйна ще струва на всички нас много повече пари под формата на разходи за отбрана.

Напоследък една значителна част от българското общество започна да подкрепя американската политика, която очевидно има сериозни различия с това, което в Европа планираме и смятаме за правилно. Срещу възможността за увеличаване на разходите за отбрана до 1,5% от БВП, която Брюксел ни дава, стоят 5%, за които Вашингтон настояват. Доналд Тръмп казва, че трябва да отделяме 5% от БВП за отбрана. Дори чисто математически погледнато, европейската политика, европейската позиция изисква по-малко разходи и по-малко усилие, отколкото това, което Доналд Тръмп ни предлага.

Очаквате ли съпротива срещу превъоръжаването – специално в българския случай?

Би било много странно, ако видим съпротива срещу превъоръжаването на Българската армия. Това е процес, който започна. В момента говорим за ускоряването и разширяването на този процес. За всеки, дори не специалист, е очевидно, че България не разполага със способностите, с които би трябвало да разполага, имайки предвид това, което се случва не само около нас, не само войната срещу Украйна, а в глобален план – и засилването на напрежението, и проявите на сила в системата на международните отношение за постигането на интереси. Дори когато гледаме не в рамките на Европейския съюз или в НАТО, България има нужда от засилване от своята противовъздушна отбрана. България няма никакви способности по отношение на своята противоракетна отбрана. България има нужда от купуването на нови системи, въоръжение и техника в много различни направления.

Не мога да си представя, че някой отговорен български политик би казал, че е несъгласен с подобно действие. Колкото и скъпа да е сигурността, ние трябва да сме готови да платим за нея, защото в противен случай, както показва и това, което наблюдаваме в Украйна, благосъстоянието на живота, стандартът на живот – всичко това може да изчезне буквално за секунда, когато не сте гарантирали вашата сигурност и когато не можете да се противопоставите на някой, който има агресивни намерения срещу вас.

Смисълът на съществуването на една държава като такава, откакто имаме съвременната модерна държава, на първо място винаги е бил да гарантира сигурността на общността, която живее в държавата и тогава, на следващ етап, всички други неща. Хубаво е тези неща да бъдат съвместени, но ресурсите са ограничени, трябва да приоритизираме целите. Всяка една умна държава, която мисли стратегически и смята да се развива дългосрочно, на първо място винаги е поставяла своята сигурност и едва на второ, на трето място всички други неща.

Говорихте за възможността да се противопоставим на някой, който има агресивни намерения срещу нас. Личното ми усещане е, че много хора у нас не смятат, че има реалистична заплаха за България от военна интервенция. Как оценявате възможностите за бойни действия в България в идните години, ако не се подготвим скоро? 

Не само за България, но и за Европа като цяло, важи това, че колкото по-силни изглеждаме, толкова по-малка е вероятността някой да се опита да извърши агресия срещу нас. Колкото по-слаби сме, колкото по-неподготвени сме, колкото повече говорим за това как Европа не може да се противопостави на Русия военно, с което аз не съм съгласен, толкова повече попадаме в ситуацията: “Ела, Кумчо Вълчо, ме изяж”. Ако седите до крадец и убиец, и говорите “колко съм слаб, колко не мога да направя нищо”, това, което най-вероятно ще ви се случи, е да бъдете обран и убит, колкото и неприятно да звучи. Дори да не е така, трябва да създаваме впечатлението, че сме изключително силни, за да намалим вероятността и изкушението на всеки да пробва да се упражнява с агресивни средства срещу Европа.

Никой не може да предвиди бъдещето и това, което се случи. От последната една година обаче имаме оценки на множество разузнавателни западноевропейски агенции. Говорим за държави, които по никакъв начин не можем да възприемем като милитаристични държави, като такива, които с удоволствие биха увеличили разходите си за отбрана – като например Германия, която в някакъв смисъл е най-пацифично настроеното общество в Европа, или пък Финландия, Норвегия, Швеция, които казват, че до 5-6 години Русия ще има военните способности да опита да провери дали НАТО е достатъчно надеждна организация, разбирайки, правейки някаква провокация срещу страна-членка на НАТО. 

Казваме, че това е невъзможно заради НАТО, само че ние имаме предвид НАТО в сегашната му ситуация – като дори това е малко условно. Очевидно Русия ще работи през този период, освен за увеличаване на военните си способности, също и за постигане на някакво разделение вътре в рамките на НАТО. За съжаление, действията на новата американска администрация под ръководството на Доналд Тръмп, изобилстват от примери в тази посока. Вече свободно и публично се дискутира това дали НАТО е достатъчно надеждна организация, дали член 5 всъщност ще бъде приложен в действие, ако се наложи. Това са неща, които дават изключително негативни сигнали към Русия и към останалите наши противници. 

Русия гради военни способности, които отиват далеч отвъд целите, които си е поставила в Украйна и спрямо Украйна. От тази гледна точка, ние не можем да знаем как настоящият руски президент или някой негов наследник ще реши да използва тези военни способности, след като те бъдат налични. Ние трябва да сме готови да се плашим сега, за да изградим военните способности, които ни са необходими, така че във всяка една ситуация в бъдеще да бъдем адекватни на нея и да можем да отговорим на предизвикателствата и заплахите, които идват към нас, да не позволяваме да бъдем изнудвани, както от нашите противници в лицето на Русия или на други държави, така и от страна на САЩ, което вече забелязваме, че новата американска администрация се опитва да прави.

Интервю на Илияна Маринкова