Ивайло Попов от "За Земята" пред ФрогНюз: Столична община бездействаше и влошаваше въздуха в услуга на инвеститорите, вместо на гражданите

Необходимо е незабавно ограничаване на застрояването чрез промени в Общия устройствен план на София, който към момента допуска висока плътност на строителство. Корупционните практики и разрешаването на сгради в нарушение на нормативите също трябва да бъдат прекратени. Специално внимание трябва да се обърне на зелените площи, като например Южния парк, където съществуват частни имоти. Столичната община трябваше да отчужди тези терени в установения законов срок, но това не се случи. Въпреки че всяка година в бюджета се предвиждаха средства за отчуждаване, те не бяха използвани. Това престъпно бездействие доведе до риск от законно застрояване на тези територии.

Предишното ръководство на Столична община често действаше в интерес на инвеститорите. Това се проявяваше както в измененията на устройствените правилници, така и в липсата на действия за защита на зелените площи, като тези в Южния парк. Средствата за отчуждаване на имоти не се използваха, а нужните промени не се осъществиха, оставяйки града уязвим към презастрояване и увеличено замърсяване. 

Това каза за ФрогНюз Ивайло Попов от екип "Въздух" на екологичното сдружение "За Земята".

Какво не се прави както трябва от общината в борбата със замърсения въздух?

Със сигурност не се предприемат достатъчно амбициозни мерки в кратки срокове. Например, зоните с ниски емисии, въведени от Столична община, обхващат само прекалено стари и силно замърсяващи автомобили. Освен това, към момента тези ограничения са валидни само за три месеца в годината и за малка територия в София. Според мен, за да бъде тази мярка ефективна, тя трябва да обхваща по-голяма територия, както се планира в бъдеще. Необходимо е също така да включва не само лекотоварните автомобили, но и тежкотоварните превозни средства. По-строгите и по-дълготрайни ограничения могат да имат значително по-голям ефект върху подобряването на качеството на въздуха в града. 

Как застрояването в София влияе на въздушните коридори и затруднява борбата със замърсяването?

Свръхзастрояването в София оказва сериозно влияние върху качеството на въздуха по няколко начина.

Първо, застрояването блокира така наречените зелени клинове – въздушни коридори, които осигуряват приток на чист въздух от Витоша към града. Високите сгради затрудняват движението на въздушните маси, което значително намалява ефективността на естественото проветряване на София.

Второ, голямото струпване на население и бизнеси в тези зони увеличава транспортния трафик, водещ до задръствания и по-високи нива на вредни емисии.

Трето, презастрояването създава така наречените "градски каньони" – тесни улици, оградени от високи сгради, които задържат замърсяването и възпрепятстват естествената вентилация. Освен това строителните дейности в града водят до отделяне на прахови частици, които също допринасят за влошаването на качеството на въздуха.

Как могат да бъдат възстановени въздушните коридори?

Необходимо е незабавно ограничаване на застрояването чрез промени в Общия устройствен план на София, който към момента допуска висока плътност на строителство. Корупционните практики и разрешаването на сгради в нарушение на нормативите също трябва да бъдат прекратени.

Специално внимание трябва да се обърне на зелените площи, като например Южния парк, където съществуват частни имоти. Столичната община трябваше да отчужди тези терени в установения законов срок, но това не се случи. Въпреки че всяка година в бюджета се предвиждаха средства за отчуждаване, те не бяха използвани. Това престъпно бездействие доведе до риск от законно застрояване на тези територии.

Защо общината не предприе необходимите действия?

Предишното ръководство на Столична община често действаше в интерес на инвеститорите. Това се проявяваше както в измененията на устройствените правилници, така и в липсата на действия за защита на зелените площи, като тези в Южния парк. Средствата за отчуждаване на имоти не се използваха, а нужните промени не се осъществиха, оставяйки града уязвим към презастрояване и увеличено замърсяване.

Какви мерки трябва да предприеме кметът Васил Терзиев срещу мръсния въздух в София?

За борба със замърсяването на въздуха е необходимо фокусирано внимание върху трите основни източника на замърсяване: битово отопление, транспорт и строителство.

1. Битово отопление с твърди горива

Подмяна на отоплителните уреди: Столична община трябва да засили програмите за подмяна на стари печки с уреди, които не генерират емисии (например електрически или термопомпи). Употребата на пелетни печки, които създават по-малко замърсяване, също е възможност, но акцентът трябва да е върху беземисионни алтернативи.

Забрана за твърдо гориво: Гражданите трябва да бъдат информирани, че до 2029 г. отоплението с твърдо гориво ще бъде изцяло забранено в София. Това изисква ясна комуникационна кампания, която да стимулира домакинствата да се включат в програмите за подмяна на уреди.
Краткосрочни решения: Докато се извършва подмяната на уредите, трябва да се предоставят практически съвети за по-екологично използване на твърди горива, като например употреба на сухи дърва и редовно почистване на комините.

2. Транспорт

Контрол на замърсяващите автомобили: Техническите проверки и санкции трябва да станат ефективни. Камерите и софтуерите, въведени за контрол, трябва да заработят пълноценно, за да се идентифицират замърсяващите превозни средства. Разширяване на зоните с ниски емисии: Трябва да се наложат по-строги критерии за автомобили в зоните с ниски емисии и тези зони да покриват по-големи територии. Освен това тези ограничения не трябва да са временни (например само за 3 месеца), а целогодишни, за да бъдат ефективни. Велоалеи и алтернативен транспорт: Столична община трябва да изгражда безопасни и ефективни велоалеи, а не просто символични маркировки. Пример е ситуацията с бул. "Патриарх Евтимий", където велоалея можеше да бъде изградена, но проектът беше спрян.

3. Строителство

Ограничаване на строителния прах: Трябва да се прилагат по-строги регулации и контрол върху строителните обекти, за да се минимизира отделянето на прахови частици. Преразглеждане на строителните проекти: Презастрояването на града трябва да бъде спряно, особено в зелени площи, които могат да функционират като „бели дробове“ за София. Общият устройствен план на града трябва да бъде актуализиран, за да отразява тези приоритети.

4. Политическа воля и прозрачност

Предишните администрации често обявяваха множество мерки за пиар цели, без реален ефект. За ефективно намаляване на замърсяването е необходим фокус върху няколко ключови, добре проучени и реалистични мерки. Отговорността е в ръцете на местната власт, която трябва да покаже воля за дългосрочни решения и да ангажира гражданите в процеса.

Има ли лъч надежда без постоянно правителство?

Да, въпреки че липсата на постоянно правителство усложнява ситуацията, някои решения все още могат да бъдат реализирани на местно ниво. Въпросът за качеството на въздуха попада основно в компетенцията на общините, които разполагат с инструментариума за действие, особено по отношение на планирането и контрола. Съществува Закон за чистотата на атмосферния въздух, но в него има нужда от поне две ключови промени. Първата е свързана със санкциите при нарушения в зоните с ниски емисии. Много е вероятно Столична община да се сблъска с тежък административен процес, когато става въпрос за налагането на тези санкции, което ще затрудни справянето с проблемите, свързани с качеството на въздуха. Вторият основен проблем също е пряко свързан с контрола и подобряването на качеството на въздуха. 

Какви инфраструктурни подобрения са нужни в квартали като Красна поляна за по-чист въздух?

Специално в Красна поляна има сериозни проблеми със сметоизвозването. В района, особено около контейнерите между кварталите Факултета и Красна поляна, често се натрупват купчини отпадъци, които в крайна сметка се превръщат в нерегламентирани сметища. В много случаи тези отпадъци биват запалвани, което води до замърсяване на въздуха.

Често се разпространява мнение, че жителите на Факултета изгарят отпадъци в домовете си, което несъмнено се случва в някои случаи. Но по мои наблюдения, мнозина от тях вече използват климатици, което е положителна тенденция, но малко хора са запознати с този напредък. Основният проблем обаче остава паленето на купчини боклук около нерегламентираните сметища, което влияе негативно не само на Факултета, но и на околните квартали, най-вече Красна поляна.

В момента гражданите на квартала, заедно с общината, търсят решение на този проблем. Все пак Столична община трябва да прояви повече инициатива и да предприеме мерки за подобряване на инфраструктурата и организацията по сметоизвозването. Това може да включва по-често събиране на отпадъци, поставяне на повече контейнери и контрол върху изхвърлянето на боклуци, както и кампании за информиране и ангажиране на местното население.

Какъв е балансът между новото строителство и запазването на зелени площи в столицата?

За да се постигне устойчив баланс между новото строителство и запазването на зелени площи в София, трябва да бъдат въведени ясни условия, особено когато строителството е насочено изцяло към инвестиционни цели. Няма логика да се стимулират инвеститорите с ниски данъци, когато градът страда от прекомерно застрояване. Една възможност е въвеждането на по-високи данъци за строителство и по-строги регулации, което би могло да ограничи безконтролното разширяване.

Много урбанисти предлагат разширяване на София в северна посока, но това трябва да бъде подкрепено с промени в Общия устройствен план. За да се ограничи хаотичното строителство, местните власти трябва да използват наличния си инструментариум, като първо припознаят проблема и изготвят сериозни анализи за устойчиво планиране. Като цяло тези неща не са ми в в компетенциите и са предложения, които съм чувал, но не мога да оценя.

Огромна част от обществото настоява за ограничаване на застрояването, но проблемът често остава извън дневния ред на институциите. Един от тревожните аспекти е липсата на достатъчно площи за обществени нужди, като детски градини и училища, въпреки масовото строителство.

Бившият главен архитект на София дълги години беше възприеман като поддръжник на безконтролното строителство, което поставя под съмнение ангажимента на предходните управления към устойчивото развитие на града. Липсата на визия и приоритети от страна на Столичния общински съвет също допринася за задълбочаването на проблема.

Решенията включват:

Данъчни политики – повишаване на данъците върху строителството, особено в пренаселени зони.

По-строги ограничения – намаляване на разрешителните за строителство в централните и вече плътно застроени райони.
Актуализация на устройствените планове – подкрепа за развитието на северната част на града и интеграция на зелени коридори.
В крайна сметка успехът зависи от ясна политическа воля и дългосрочна визия за развитието на столицата.

Съществуват ли пречки пред развитието на велоалеи и пешеходни зони в София?

Основната пречка е липсата на достатъчно политическа воля. В обществото все още се наблюдава силен приоритет към осигуряване на пространства за автомобили, въпреки че значителна част от хората в София са негативно настроени към масовото използване на лични превозни средства, които заемат значителни обществени площи.

За развитието на велоалеите е необходимо да се акцентира върху междукварталните връзки – мрежа от велоалеи, които свързват отделните квартали и осигуряват безопасно и удобно придвижване. Това изисква преразпределение на наличното пространство в града – от автомобилите към велосипеди, пешеходни зони и зелени площи.

София изостава в това отношение спрямо много европейски градове, които преди десетилетия са решили проблема чрез:

Масова приоритизация на обществения транспорт – подобрение на качеството и достъпността му.

Ограничения за автомобили – разширяване на сини, зелени зони, въвеждане на такси за преминаване в централни райони и други механизми за намаляване на автомобилния трафик. 

Интеграция на алтернативни форми на придвижване – удобни велоалеи, пешеходни пространства и стимули за тяхното активно използване. Важно е хората да осъзнаят, че мерките за подобряване на въздуха и градската среда засягат пряко тяхното здраве и качество на живот. Това включва и по-чист въздух, който намалява риска от респираторни и други заболявания. Често се среща аргументът: "И преди е имало мръсен въздух, а бабите ни са живели." Но този подход игнорира напредъка, постигнат в общественото здраве, както например е почти пълното елиминиране на заболявания като туберкулозата.

Ако искаме София да се превърне в град с по-добра среда за живот, е необходимо пространство за автомобили да бъде ограничено в полза на по-зелени и устойчиви решения. Това ще освободи място за градинки, детски площадки и зони за отдих, което ще направи града по-приятен и здравословен за всички.

Интервю на Бояна Маркова.