Иво Инджев: (О)тричан кандидат на Слави за слава доведе проекта на своя ментор до ко(н)чина

Това пише журналистът Иво Инджев в личния си блог.

Само една от квалификациите му спрямо хората, от които зависи дали ще става министър и вицепремиер, беше достатъчна, за да се “застреля в крака”, както казват нашите съюзници отвъд океана. Нарече “кочина” политиците, които иначе поименно бяха откроявани както от депутат-сценаристите на неговото злополучно издигане за голям началник в държавата, така и лично от самия Трифонов. А фактът, че Илиев не се престраши да им посочи отново имената го прави по-скоро страхливец, отколкото “тактичен” кандидат на Слави за слава.

Със своята изява на непогрешим имитатор на егото на своя ментор кандидатът Илиев се превърна в последната капка в и без това препълнената чаша на търпението спрямо трупата на Слави в политиката. Би било сензационно самоубийствено “свинете” от кочината да се съгласят без никакво грухтене да го изпратят в стола на вътрешния министър и на вицепремиер ( да седи на точно тези два стола), който си показа бивните и готовността да се разправя с критиците и слага тигана да ги изпържи още докато рибата е в морето.

От този момент нататък въпросът да бъде спрян подобен кабинет с такъв безподобен кандидат за силов нарцис се превръща за заплашените от него във въпрос на самоотбрана, активирайки инстинкта им за самосъхранение. Адвокатът на Трифонов явно много харесва себе си, както вероятно го харесват баба му и майка му, към които препраща за референции желаещите да разберат какво има на ум със самохвалните оценки за собствения си характер, но ще трябва да проумее, че огледалото не е достатъчно, за да покори гласовете на досегашните спътници на ИТН в битката за промяна на статуквото, олицетворявано от бившия приятел на Трифонов от Банкя.

Освен всичко друго Илиев демонстрира неадекватност от чисто фактологична гледна точка. Оплака се, че бил тричан от медиите и че срещу него бил хвърлен огромен ресурс. Нима?

Явно не е регистрирал какво означава истинско тричане с огромен ресурс. На такова бяха подложени например години наред нарочените  като врагове на предишните управляващи бивши министри на Методиевич и заподозрените за техни съмишленици издатели на медии, които са всичко друго, но не и “жълто-кафяви”. Истинските жълто-кафяви медии могат да си крещят каквото си искат, но за честните хора е чест да попаднат в техния фокус и е доказателство, че имат стойност като хора и публични фигури, щом ги “тричат” толкова яростно ( колкото Илиев изобщо не беше нападан).

Тъй че, ако Гешев и компания погнат Илиев и компания, както гонеха и инквизираха дълги години въпросните “тричани” противници на Методиевич, ще можем да се съгласим с тезата му, че като новороден и злополучен кандидат за управленска слава е станал толкова важен за цели няколко дни, че задкулисието го е подгонило с “огромен ресурс”.

Засега той е просто (о)тричан и блесна със заслугата си за ко(н)чината на провокативния проект за (не)управление на Трифонов.