Израел и палестинците: Кратка история на един вековен сблъсък

Какво е било Израел преди 1948 г. и как е създаден?

По време на Първата световна война Великобритания поема контрола върху областта, наричана Палестина, след поражението на Османската империя, която е управлявала този регион векове наред, пише BBC.

В земите живеят арабско мнозинство и еврейско малцинство, както и други етнически групи. Напрежението между араби и евреи се засилва, когато Лондон изразява подкрепа за създаването на „национален дом за еврейския народ“ в Палестина — известна като Декларацията на Балфур.

Евреите имат историческа връзка със земята, но и палестинските араби претендират за нея, тъй като живеят там от векове. Великобритания заявява, че правата на арабите, които вече обитават региона, трябва да бъдат защитени.

Между 1920-те и 1940-те години броят на евреите в Палестина расте. Много от тях бягат от преследване в Европа, а Холокостът, при който са убити шест милиона евреи, засилва призивите за създаване на безопасно убежище. До 1947 г. еврейското население достига 630 000 души, около 30% от населението.

През 1947 г., на фона на нарастващо насилие между евреи и араби, както и срещу британското управление, Организацията на обединените нации (ООН) гласува план за разделяне на Палестина на две държави — еврейска и арабска, а Йерусалим трябва да стане международен град.

Нито една арабска държава не подкрепя решението. Арабските лидери смятат, че планът дава прекалено много земя на евреите, въпреки че са по-малко на брой. Великобритания се въздържа от гласуване и обявява, че ще се изтегли от региона на 14 май 1948 г.

Няколко часа преди края на британското управление еврейските лидери в Палестина обявяват независимостта на държавата Израел, призната от ООН година по-късно.

Войната от 1948 г.

Ден след обявяването на независимостта Израел е нападнат от армията на пет арабски държави. Този конфликт влиза в историята като Войната за независимост на Израел.

До сключването на примирие през 1949 г. Израел контролира по-голямата част от територията.

След споразумението Египет заема ивицата Газа, Йордания контролира Западния бряг и Източен Йерусалим, а Израел запазва Западен Йерусалим.

Около 750 000 палестинци бягат или са прогонени от домовете си в земите, които стават част от Израел. Това събитие е известно като Накба – „Катастрофата“.

В следващите години стотици хиляди евреи напускат или са изгонени от мюсюлмански държави в Близкия изток и Северна Африка, като мнозина се заселват в Израел.

Войната от 1967 г.

Т.нар. Шестдневна война променя границите в Близкия изток и има дългосрочни последици за палестинците. Израел се изправя срещу Египет, Сирия и Йордания. Когато Израел научава, че Египет и Сирия готвят нападение, нанася превантивен удар по египетската авиация.

След шест дни бой Израел завзема Синайския полуостров и Газа от Египет, по-голямата част от Голанските възвишения от Сирия и Източен Йерусалим и Западния бряг от Йордания.

Така около един милион палестинци в тези територии попадат под израелски контрол. Израелската окупация продължава и днес.

През 1979 г. Израел подписва мирен договор с Египет и връща Синай. По-късно анексира Източен Йерусалим и Голанските възвишения — действия, които международната общност не признава.

Какво е положението в Западния бряг?

Западният бряг се намира между Израел и река Йордан и е дом на около три милиона палестинци. Заедно с Източен Йерусалим и Газа, той е част от т.нар. окупирани палестински територии.

Палестинците се противопоставят на израелското присъствие там и искат територията да бъде част от бъдеща независима държава — идея, подкрепяна от повечето държави в света.

Израел запазва общия контрол върху Западния бряг, но от 1990-те години насам Палестинската власт управлява повечето градове.

В региона има около 160 израелски селища с приблизително 700 000 израелски заселници. Палестинците настояват всички селища да бъдат премахнати, тъй като са незаконни според международното право. Израел обаче оспорва това и смята, че тези земи са част от неговото историческо наследство.

През юли 2024 г. Международният съд на ООН обявява, че израелското присъствие в окупираните територии е незаконно и че Израел трябва да изтегли всички заселници.

След атаката на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. насилието от страна на заселници срещу палестински села рязко се увеличава. Според данни на ООН между януари 2024 и юни 2025 г. са регистрирани над 2 200 нападения.

Спорът за Йерусалим

Израел и палестинците претендират Йерусалим за своя столица. Израел, който вече контролира западната част на града, завзема източната през 1967 г. и обявява целия град за своя „вечна и неделима столица“. Палестинците виждат Източен Йерусалим като бъдеща столица на тяхната държава. Повечето жители на тази част на града са палестинци, малцина от които приемат израелско гражданство.

Най-свещените места в града се намират именно тук — комплексът Ал-Акса (Харам аш-Шариф) за мюсюлманите и Храмовият хълм за евреите.
ООН смята, че Източен Йерусалим е палестинска земя, окупирана от Израел.

Какво е положението в ивицата Газа?

Ивицата Газа е малка територия между Израел, Египет и Средиземно море. Дълга е 41 км и широка около 10 км. В нея живеят около 2,1 милиона души, което я прави едно от най-гъсто населените места в света.

Още преди последната война Газа имаше висока безработица и масова бедност.

След войната от 1948 г. територията попада под египетски контрол. Израел я превзема през 1967 г. и установява военна власт. През 2005 г. Израел изтегля войските и заселниците си, но запазва контрол върху границите, въздушното пространство и морската зона. Затова ООН продължава да смята Газа за окупирана територия.

През 2006 г. „Хамас“ печели изборите и след кървави сблъсъци изтласква съперниците си от Фатах. Израел и Египет налагат блокада върху територията.

Оттогава Израел и „Хамас“ са водили няколко тежки конфликта — през 2008–09, 2012, 2014 и 2021 г. Във всеки от тях загиват стотици, а в някои случаи хиляди палестинци.

На 7 октомври 2023 г. бойци на „Хамас“ извършват мащабна атака срещу Израел, убиват около 1 200 души и вземат 251 заложници. Израел отвръща с масирана военна офанзива по суша, въздух и море.

Според здравното министерство в Газа, управлявано от „Хамас“, над 67 000 души са убити, повечето жени и деца.

През юли 2025 г. 28 държави, включително Великобритания, Франция, Канада и Австралия, призовават за незабавно прекратяване на войната.

Същия месец ООН предупреждава, че в Газа се развива масов глад и че хиляди хора умират от недохранване и болести. Израел отхвърля обвиненията и твърди, че не ограничава доставките на хуманитарна помощ.

През октомври 2025 г. Израел и „Хамас“ постигат първата фаза от мирния план на Доналд Тръмп, която включва прекратяване на огъня и размяна на заложници и пленници. Израел изтегля част от войските си, позволява повече хуманитарна помощ, а „Хамас“ освобождава последните 20 израелски заложници. Израел пуска около 2 000 палестински затворници.

Кои държави признават Палестина?

Днес повече от 150 държави от ООН признават Държавата Палестина. Тя има статут на „постоянен наблюдател“ в организацията, което ѝ дава право на присъствие, но не и на глас.

САЩ и някои други държави не я признават и заявяват, че ще го направят само като част от трайно политическо решение. През септември 2025 г. обаче Великобритания, Франция, Канада, Австралия, Португалия и няколко други европейски държави обявяват официално признаване на Палестина.

Британският премиер Киър Стармър заявява, че целта е „да се възроди надеждата за мир и решение с две държави“. Президентът на Франция Еманюел Макрон казва: „Времето за мир дойде. Нищо не оправдава продължаването на тази война.“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху осъжда тези действия и твърди, че те награждават „Хамас“ за атаката от 7 октомври.

Администрацията на Доналд Тръмп също е против признаването на палестинска държава, като заявява, че това би затруднило прекратяването на войната в Газа.

Палестинските бежанци

Днес има около 5,9 милиона палестински бежанци, регистрирани в ООН. Те са потомци на хората, които са избягали или са били изгонени от домовете си по време на войната през 1948–49 г. Повечето живеят в Йордания, Газа, Западния бряг, Сирия и Ливан.

Палестинците настояват за право на завръщане, но Израел отказва. Израел критикува агенцията на ООН (UNRWA), която подпомага бежанците, че предава статута на бежанец по наследство.

Какво е „решение с две държави“?

Това е международно подкрепена формула за мир, според която ще съществуват две държави — Израел и независима Палестина, включваща Западния бряг, Газа и Източен Йерусалим.

Израел отхвърля това решение, твърдейки, че създаването на палестинска държава ще застраши сигурността му. Палестинската власт подкрепя идеята, но „Хамас“ я отхвърля, защото не признава правото на Израел да съществува.

„Хамас“ би приел временна палестинска държава в границите от 1967 г., ако палестинските бежанци получат право на завръщане.

През 1993 г. Израел и Организацията за освобождение на Палестина подписват споразумението от Осло, което поставя рамка за мирни преговори. Те обаче се провалят, като всяка страна обвинява другата.

Така повече от седем десетилетия след създаването на Израел, въпросите за земята, държавността и правото на съществуване остават неразрешени, а надеждата за траен мир — все по-крехка.