Изтребител без късмет: САЩ се отказват от производството на F-20 Tigershark

F-20 Tigershark не успява да премине отвъд етапа на прототип. Построени са само три такива изтребителя. Този самолет е разработен като част от проекта FX по време на управлението на 39-ия президент на САЩ Джими Картър. Целта е била да се разработи сравнително евтин изтребител, който да може да се конкурира с най-добрите съветски изтребители по онова време.

Проектът FX разработва изтребители, които по своите характеристики заемат междинно положение между F-5E Tiger и F-16A Fighting Falcon. Тези самолети не са получили чувствителни технологии, а са разчитали главно на изпитани във времето решения. Резултатът е F-20, който въпреки липсата на съвременни технологии, е имал отлични характеристики.

F-20 Tigershark е базиран на F-5 Freedom Fighter. И трите прототипа са изработени от сравнително евтини материали, за да се противодейства на заплахата от съветските изтребители МиГ. Самолетът е задвижван от турбовентилаторен двигател General Electric F404. С включени форсажни горивни камери, той произвежда 23 120 Nm тяга, което позволява на изтребителя да достига скорости до 2,1 Мах (около 2510 км/ч).

F-20 Tigershark е оборудван и с усъвършенстван радар General Electric AN/APG-67, дисплей в пилотската кабина и ръчно управление на дросела. Освен това е имал отлична видимост благодарение на голяма, запечатана, куполообразна пилотска кабина.

Изтребителят е въоръжен с две 20-милиметрови оръдия M239A2 и е можел да носи до 3600 кг боеприпаси. Освен това, F-20 Tigershark е можел да изстрелва ракети „въздух-въздух“ AIM-9 Sidewinder и AIM-7 Sparrow, както и ракети „въздух-земя“ AGM-65 Maverick.

F-20 Tigershark е  проектиран за износ в други страни. Плановете обаче се променили. Проблемът била напрегнатата политическа ситуация по това време, свързана със Студената война.

F-20 Tigershark има впечатляващи възможности на ниска цена. Въпреки това, САЩ в крайна сметка облекчават ограниченията за износ на F-15 и F/A-18 при 40-ия президент Роналд Рейгън, което води до края на програмата за изтребители.

Освен това решаващият фактор за изоставянето на проекта е смъртта на двама тестови пилоти. Дарел Корнел и Дейвид Барнс губят съзнание при маневри с високо натоварване, пише изданието.