Крилатите ракети не грешат – цивилните са цел. Разказ от Киев под обстрел

Карина Карагаева живее в Киев (бел. ред. оттук насетне в текста предпочитаме да наричаме украинската столица с украинското ѝ име Кийв) вече четири години и е част от екипа на благотворителната фондация „ГУРТУМ“. Пред ФрогНюз тя описва гледката след последната руска атака, при която крилата ракета преминава през девететажен жилищен блок. Този тип ракети се програмират предварително с точни координати и могат да навигират до конкретна цел с голяма прецизност, затова ударите по жилищните квартали не могат да бъдат обяснени като грешка. Тя разказва още как живеят хората в Кийв под непрекъснатите въздушни тревоги, какви са надеждите им към срещата на НАТО и защо смята, че Русия действа от позицията на страх, а не на сила.

 

Карина Карагаева

 

„Ракетата премина през сградата“

Когато екипът на фондацията пристига в Подолския район, разрушенията са огромни. Най-малко три ракети са паднали в района. Една от тях преминава през девететажен жилищен блок.

 

Това не е първият подобен удар там. По-малко от месец по-рано същият район отново е бил подложен на руски обстрел. Ракети са паднали буквално на метри от мястото, ударено сега.

 

 

„Една от ракетите буквално е преминала през сградата на нивото на осмия-деветия етаж от общо девет. Разрушава централната част чак до петия етаж“, разказва Карагаева.

 

Отбелязва, че става дума за крилата ракета:

 

„Тези ракети се програмират предварително с точни координати. Ако руското разузнаване знае с точност къде са системите за противовъздушната отбрана, крилатите ракети могат да бъдат програмирани да ги избегнат. Това означава, че ракетата е била насочена именно към тази жилищна сграда“.

 

„Това е един от най-обикновените жилищни квартали на Кийв. Няма нито заводи, нито фабрики, нито военни обекти, които дори бегло да могат да бъдат представени като военна цел“.

 

След удара кратерът от ракетата се намира на около 100–200 метра зад сградата. Около блока има десетки изгорели автомобили, а взривната вълна поврежда множество околни жилищни сгради.

 

Кратерът от крилатата ракета, която е минала през сградата в Подолски район.

 

„Има може би хиляди счупени прозорци. Десетки сгради са пострадали. Това са високи блокове с много апартаменти и възстановяването върви изключително бавно“.

 

„Русия все по-често атакува цивилните“

Последните два месеца бележат рязка промяна в характера на руските удари. По думите на Карагаева атаките срещу цивилната инфраструктура в украинския тил значително са зачестили.

 

„Само за последните два месеца има над 500 загинали цивилни и повече от 3000 ранени. Това са най-тежките цифри от последните месеци на войната“.

 

„Изключително се засилват атаките не само срещу Кийв, но и срещу Днипро и Харкив. Таргетират се жилищни сгради, супермаркети, търговски центрове, логистични бази на „Нова поща“ и други цивилни обекти“.

 

Разрушеният търговски център „Квадрат“ край метростанция „Лукянивска“ в Кийв.

 

По думите ѝ само през последните два месеца срещу подобни цели са били изстреляни над хиляда дрона, както и голям брой крилати и балистични ракети. Карагаева смята, че това не е случайно:

 

„Има сериозна тенденция Русия да се опитва да оказва натиск върху мирното население на Украйна, защото на фронта не постига кой знае какви успехи. Затова се опитва да въздейства чрез цивилните“.

 

„Вече не се церемонят да атакуват и обекти на ЮНЕСКО, каквато е Киево-Печорската лавра“.

 

 

„Хората вече нощуват в метрото“

По думите на Карагаева руските удари вече не само зачестяват, но и стават все по-добре съобразени с възможностите на украинската противовъздушна отбрана.

 

„Многократно удрят определени места в Кийв, явно имат информация къде противовъздушната отбрана не покрива достатъчно добре и могат да пробият. Буквално удрят пазари, търговски центрове и основно жилищни сгради. Има десетки видеа, на които се вижда как ракети се забиват директно в жилищни блокове. Пак казвам – крилатите ракети са програмируеми до метри. Те отиват с цел да унищожат тази сграда“.

 

„Имаме лека криза в противовъздушната отбрана, защото за системите Patriot има недостиг на ракети-прехващачи. Именно те предотвратяват най-тежките щети от ракетните удари. Опитваме се да намерим решение. Най-добре би било доставките от САЩ да се ускорят. Дали това ще се случи и по какъв начин, е въпрос на политически решения“.

 

„В момента Русия експлоатира тази отслабена защита, за да атакува цивилното население. През два дни вече има масирани атаки. Преди това бяха значително по-редки“.

 

Затова и ежедневието в Кийв постепенно се променя:

 

„Населението е много по-стресирано. Когато има информация, че предстои комбинирана атака – с дронове и ракети, голяма част от хората слизат в метрото и нощуват там. Виждаш родители с децата си, хора с кучета, котки, зайци – с всичките си домашни любимци. Просто прекарват нощта под земята“.

 

Карина разказва, че дори тези убежища вече не дават усещане за сигурност.

 

„При последната атака имаше директен удар съвсем близо до входа на една от метростанциите. Тоест руснаците знаят къде се укриват цивилните и вече си позволяват да атакуват непосредствено до местата, където хората търсят спасение“.

 

Олтари за загинали деца при една от последните атаки.

 

Надеждите са насочени към срещата на НАТО

Предстоящата среща на върха на НАТО в Анкара е сред темите, които хората в Украйна следят с особено внимание. Според Карагаева надеждите са свързани най-вече с по-бързо укрепване на противовъздушната отбрана.

 

„Със сигурност има очаквания. Най-важното сега е да се намери решение за недостига на ракети за Patriot, защото точно те защитават градовете от най-тежките ракетни удари“.

 

Тя посочва, че всяко забавяне на доставките дава възможност на Русия да увеличава натиска върху украинските градове:

 

„В момента това е една от най-големите слабости на защитата на Украйна и Русия очевидно се опитва да се възползва максимално от нея“.

 

„Путин е уплашен“

Макар последните масирани атаки да изглеждат като демонстрация на сила, Карагаева смята, че зад тях стои точно обратното – нарастваща несигурност в Москва.

 

„Това, което виждам със сигурност, е, че Русия е в паника, Путин е в паника, която се опитва да прикрие – включително чрез пропагандни кампании. В Кремъл са дълбоко притеснени от това, което се случва при тях, включително в икономиката“.

 

„Ударите по рафинерии и ключови стратегически обекти дават отражение. Всички видяха опашките по бензиностанциите и как това влияе върху транспорта, логистиката и икономиката като цяло. Това е фактор, който буквално може да промени посоката на събитията“.

 

Въпреки това тя предупреждава, че именно подобна ситуация може да направи Кремъл още по-опасен.

 

„Русия винаги е способна на още по-големи зверства и още по-голяма агресия в паниката си, в опита си на всяка цена да спечели тази война. За тях това е въпрос на национална идентичност, а за Путин – въпрос на собственото му оцеляване“.

 

Карагаева смята, че най-голямата заплаха за руския президент може да не дойде отвън, а отвътре.

 

„За мен е напълно логично развитие на събитията той първо да бъде арестуван, а след това съвсем случайно да бъде разстрелян по време на този арест. После ще обяснят, че някой се е съпротивлявал, че е станала грешка. Това е един от възможните сценарии“.

 

Подобно развитие би било възможно, ако хората от вътрешния олигархичен кръг около Путин стигнат до извода, че той вече не може да защитава техните интереси:

 

„В момента, в който престанат да вярват, че той може да гарантира тяхното благоденствие и богатство, ситуацията може да се промени“.

 

„На масата за преговори няма какво да се договори“

Според Карагаева засега не съществуват реални предпоставки за мирни преговори. Тя припомня, че Москва продължава да настоява за условия, които са били обсъждани още в началото на пълномащабната война.

 

„Последното, което Путин каза преди две-три седмици, беше, че е готов да изпълни споразумението, което беше обсъждано в Истанбул през 2022 година. В него се говореше Украйна да не влиза в НАТО, армията ѝ да бъде сведена до минимум и страната практически да бъде разоръжена. Към днешна дата това няма как да бъде приложимо“.

 

Тя отбелязва, че Русия не показва готовност да се изтегли от окупираните украински територии, а за Киев подобен компромис също е невъзможен.

 

„Украйна няма как да приеме официализирането на тази инвазия, защото тя няма да спре дотам. Това само би създало условия Русия да навлезе още по-навътре в страната“.

 

„Има много трудни участъци по фронта, включително в Донецка област, но военният напредък на Русия е абсолютно незначителен“.

 

Затова тя очаква Кремъл да продължи да търси други начини да оказва натиск.

 

„Според мен ще се търсят всякакви възможности да се разсее вниманието от фронта. Това може да стане чрез нови провокации или чрез опити за ескалация в други посоки – например удар я някоя от Балтийските държави. Русия ще продължи да експлоатира всяка възможна ситуация“.

 

За самата нея обаче случващото се в последните седмици показва едно:

 

„Колкото по-силен става натискът върху цивилното население, толкова по-ясно личи, че Русия търси начин да компенсира липсата на реални успехи на бойното поле“.